Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Поведе цялата група към най-големия каньон, прорязал скалите. През него би могъл да мине дори слон. Скоро обаче той се стесни и над главите им се показваше съвсем тънка ивица небе. Шадуф взе няколко зрънца и ги остави да се търкулнат между пръстите си, като наблюдаваше накъде ще ги отнесе лекият бриз, който духаше в каньона.

— Трябва да следваме дъха на Великия вятър — обясни той. — Той духа право през Процепите. Ще ни показва верния път.

Започнаха да се спускат по пресъхнало речно корито, което се виеше между надвисналите скали. Групата им наброяваше трийсетина мъже и жени, смесица от моряци на Хор и бунтовници на Джер. Мнозина куцаха, други носеха превръзки. Всички обаче държаха оръжия в ръце.

— Не се отдалечавайте един от друг — предупреди ги Шадуф. — Ако кривнете дори няколко стъпки встрани, лесно можете да се изгубите. Хищниците, които се крият в Процепите, може да се страхуват от нас, защото сме многобройни, но ако ви сварят сами…

Не бе необходимо да довършва изречението си. Джейк сведе поглед надолу, където няколко миниатюрни парченца кост се бяха заплели във връзките на ботите му.

На местата, където каньонът се стесняваше, трябваше да вървят в редица по двама. Далеч пред тях небето се превърна в съвсем тънка синя цепнатина. Сенките станаха по-плътни. Беше почти студено след жегата в откритата пустиня, но вместо да ги освежи, този хлад носеше със себе си някаква заплаха, досущ като студа и влагата, излъчвани от току-що изкопан гроб. Небрежните разговори бързо секнаха.

Когато навлязоха във вътрешността на каньона, откриха, че той се разклонява на няколко ръкава. Чичото на Нефертити спираше на всеки кръстопът, проверяваше с помощта на шепа пясък дали са на прав път, сетне ги повеждаше напред. Не след дълго други каньони започнаха да пресичат техния — изкачваха се нагоре или потъваха под земята, където се превръщаха в тунели.

Когато слънцето се скри зад хоризонта, в каньона настъпи нощ. Неколцина от тях бяха взели дълги прави кости от гробището и ги бяха превърнали във факли, привързвайки огнени плодове в единия им край. Джейк също взе една факла. Забеляза, че близо до дръжката на плода бяха пробити миниатюрни дупчици, за да насочат пламъците нагоре. Задържа факлата си високо горе и закрачи след Шадуф, Политор и Хор. Приятелите му вървяха до него.

— Едва ли е далече — каза Шадуф, когато спряха на кръстопът, пресечен от пет каньона, но в гласа му не прозвуча кой знае каква увереност.

Зад тях настана суматоха. Нефертити, която вървеше в ариергарда, се втурна към челото на колоната. Задъхана, тя отметна качулката на ловните си одежди.

— Следят ни — обяви принцесата. — Чух съскане и драскане по скали. Идва от различни посоки.