Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Тези хищни динозаври обаче бяха измършавели от глад и осакатени от битки, бледо подобие на глутницата, нападнала ги в Дешрет. Имаше и още една разлика — в погледите на тези раптори искреше злоба и коварство. Шадуф ги бе предупредил, че създанията, които живеят в сянката на Анкх Тави се различават от останалите.

Започна хаотична битка. Първоначално Джейк и приятелите му бяха притиснати към една стена, но народът на Дешрет бе водил подобни битки векове наред. Копията, мечовете и сопите отблъснаха първата атака.

От друг каньон долетя силен рев. Някой даваше воля на гнева си. Тежки стъпки започнаха да приближават в тяхната посока.

Велосирапторите се разбягаха като ято уплашени птици.

Нефертити и Шадуф се спогледаха. Този път бяха на едно мнение.

— Бягайте! — извикаха едновременно.

За нещастие, не уточниха накъде.

Групата им се пръсна във всички посоки. Джейк хукна след Нефертити и Марика, без да изпуска факлата от ръка. Ба’чук и Пиндор тичаха след него.

Джейк усети странен повей на вятър, нещо прелетя току над главата му. Стресна се, отскочи встрани, където очакваше да стъпи на скала, но намери само сянка и… дълбока яма. Падна с главата напред и се плъзна по стръмен улей. Падането му причини свличане на камъни и пясък.

— Джейк! — извика Марика.

Останал без дъх, той се приземи в нещо като пещера, където се плъзна по застланото с пясък дъно. Изправи се бързо на крака. Не бе изпуснал факела си и го насочи към отвора на ямата. Високо над себе си видя надвесено лице.

— Марика!

— Добре ли си? — извика тя.

Той опипа тялото си. Всичките му крайници бяха по местата си.

— Да! Но не мога да се покатеря обратно. Прекалено е стръмно!

— Ще намерим въже — извика Пиндор.

За нещастие, виковете им не останаха нечути. Някъде отгоре отекна силен рев. Идваше отблизо и се приближаваше.

— Вървете! — извика им Джейк. — Ще намеря начин да ви настигна!

За да бъде сигурен, че приятелите му няма да останат край ямата и да се опитат да го спасят, той тръгна към мрачния тунел, който откри в единия край на пещерата. Протегна факела напред, освети пътя си и навлезе в него.

Надяваше се да открие проход, който да го изведе нагоре, но подземната галерия, по която беше поел, се спускаше все по-надолу. Всяка нова крачка го караше да се облива в пот. Напрегна слух, за да долови и най-слабия признак за опасност, и най-лекия звук, който да му подскаже накъде са поели приятелите му.

Не след дълго тунелът се раздели. Единият ръкав слизаше надолу, но другият се изкачваше нагоре.

Най-после!

Тъкмо пое нагоре, когато нещо избръмча и го стресна. Нещо прелетя покрай ухото му. Джейк се обърна, но не забеляза нищо. Сякаш бе затворен заедно с комар в тъмна стая.

Поклати глава и продължи.

Насекомото отново го нападна.