Тайния дневник на Източната перла

Полковникът се облегна на стола и ме огледа от глава до пети. После много бавно се изправи, закопча сакото си, сложи капачето на писалката си и върна револвера в чекмеджето.

— В такъв случай, мисля, че знам кой стои пред мен — каза, като взе сабята, подпряна до бюрото му. — Но ще трябва да се уверя, като надзърна под дегизировката ти.

Той се приближи, без да сваля поглед от мен. После изведнъж замахна грациозно и разсече копринените илици ни робата ми. Като видя, че дори не трепнах, изръмжа доволно и с още едно рязко движение сряза копринения пояс, който пристягаше гърдите ми. Той се свлече на пода и в същия миг аз свалих шапчицата си, а полковник Дойхара избухна в смях.

— Знаех си! Признавам, че си смело момиче — едно трепване и можеше да ти оставя белег за цял живот.

— Знам, че изкусно боравите със сабята, полковник. Не очаквах ръката ви да трепне — отвърнах.

— Хмм. Сигурно сте чувала и друго за мен, принцесо — при мен ласкателствата не минават. Но на такава красавица човек не може да устои.

Ласкателствата нямаха въздействие и върху мен още от деня, в който загубих Ямага. Те само замайват главата и ти пречат да мислиш трезво. Но разбрах едно — мъж като Дойхара трудно можеше да бъде манипулиран. Въпреки признанието му, че не е безразличен към женски чар, женските хитрости не минаваха при него — може би заради лукавата му, недоверчива природа. Знаех, че този мъж има властта да заздрави позициите ми в Тайните служби и да тласне кариерата ми нагоре. Щеше да се наложи да го впечатля във всяко отношение, ако исках звездата ми да изгрее. Усещах, че успехите му сред жените по-скоро ласкаеха егото му и че ако Дойхара изобщо имаше слабо място, то беше суетата. Следователно трябваше да впрегна усилията си в тази посока.

Той прие на драго сърце предложението ми да отидем в хотелската ми стая и да се опознаем по-отблизо. После прибра сабята си и се обади на шофьора си. Каза ми, че жени от моята порода — истински авантюристки — се срещат рядко и че наистина ще му е любопитно да ме опознае. В тона му обаче имаше нещо отблъскващо — студено и арогантно.

Жалко, че нямаше да мога да разкажа на Танака как съм съблазнила полковника. Двамата много се забавлявахме, като обсъждахме поредните си завоевания, но въпреки че искрата на ревността му неведнъж беше припламвала, този път нещата щяха да бъдат по-сериозни. Изневярата ми с Дойхара щеше да го нарани дълбоко и да затвърди опасенията му, че е недостоен да споделя леглото на една принцеса. Така ми липсваше приятелството на Танака в този момент. Знам, че при други обстоятелства тази история щеше да го забавлява от сърце, но след като беше изтръгнал от мен онова обещание, ставаше немислимо дори да повдигам въпроса. Бях настроена критично само защото бях отдалечена на толкова километри от него. В негово присъствие всеки друг мъж бледнееше и изглеждаше незначителен. Включително и Дойхара, който си мислеше, че го превъзхожда заради по-високия си ранг, не можеше да се мери с него по чисто мъжките си качества. Танака завинаги щеше да остане ключова фигура в живота ми, но исках да си докажа, че съм в състояние сама да направлявам съдбата си.