Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Може би по-късно, ако й дадат позволение.
Когато пристигнаха, пред вратата стояха двама пазачи с намръщени лица. След като икономката почука, Кийли бе въведена в същата стая, в която двамата с Джъстис се бяха появили миналата вечер.
Конлан и Вен вече бяха там.
- Моля, заповядай. Вярвам, че никой не прекъсна почивката ти? - попита Конлан и леко се поклони.
- Честно казано, и влак да бе минал през стаята ми, едва ли щях да го забележа - призна тя с усмивка на лице. - Бях доста изморена. Вълненията ми дойдоха в повече, нали разбирате?
Вен й се усмихва в отговор.
- Добър начин да се възстановиш, докторе. Ти си моят тип учен, сигурен съм в това - каза той и посочи отрупаната страна на масата. - Може да хапнеш, ако желаеш. Ние вече го направихме.
- Райли ти изпраща поздрави, има проблеми с бременността и Ерин й помага - допълни Конлан.
- Съжалявам да го чуя - отвърна Кийли. - Райли е твоята съпруга, нали?
- Да, скоро ще стане моя съпруга и кралица. В крайна сметка ще бъдем венчани независимо дали от свещеник или от Елвис - каза сухо, но нежността в гласа му показваше, че Райли е много обичана жена.
Почувства слаба болка в гърдите си. Никой мъж не бе изглеждал по този начин, когато е говорил за нея.
Отърва се от тази мисъл. Не винаги беше толкова сантиментална. Може би, защото се намираше в двореца на Пепеляшка и мислеше за Прекрасния принц.
Или принц Висок, Синокос и Смъртоносен.
Докато закусваше, двамата се взираха в картата, разпъната на масата и си шепнеха, като от време на време й хвърляха по някой поглед. Кийли се нахвърли на храната с голям апетит. Когато коремът й престана да къркори, тя си наля още една чаша кафе и след като я изпи, я постави на масата. Беше толкова бяла, почти прозрачна и Кийли трябваше да потисне желанието си да я обърне и изследва като древен артефакт.
Само че артефакт определено не бе подходящата дума. Тя се използва за нещо, което отдавна е погребано и забравено. Този порцеланов съд бе част от приборите, които използваше, докато закусва. И това объркваше ума й.
Археологът в нея желаеше да направи няколко цигански колела. Да хване инструментите си, които толкова нехайно бе забравила в стаята си, да излезе навън и да направи няколко разкопки, просто така.
Но ентусиазмът й изчезна като хелий от спукан балон. Не я бяха поканили тук, за да копае. Знаеха каква е. И вероятно определени артефакти вече я чакаха, подредени в редица.
Наричаха я човек, който чете историята на предметите и тази й дарба имаше някакво значение в тяхната култура. Бе едновременно шокиращо и страхотно да я приемат заради нещо, което винаги е било неразделна част от нея. Но както тя използваше инструменти в работата си, усещаше, когато друг имаше намерение да използва нея. Не възнамеряваше да бъде длетото в техните ръце, поне не й преди да получи няколко отговора. Като например къде е Джъстис?
Наля си още една чаша от вкусното кафе и се отпусна в стола си, като хвърли преценяващ поглед към Конлан и Вен. Отне им секунда да усетят тежестта на погледа й и двамата се обърнаха към нея.
- Нуждаеш ли се от нещо друго? - усмивката на Вен бе очарователна и искрена. Можеше и да заблуди някой, който е бил роден, да речем, вчера.
Кийли никак не беше наивна.
- Всъщност, да. Искам да видя Джъстис. Искам да го видя веднага.
- Сигурни сме, че ще дойде всеки момент.
Тя прекъсна Конлан, избирайки да не се притеснява дали има наказания, задето е прекъснала царска особа в Атлантида.
- Да бе. Това каза и преди около половин час. Откъде да знам, че не сте го заключили в някое подземие в Атлантида?
Вен повдигна вежда и се ухили.
- Нищо чудно, че Джъстис е луд по теб. Почти нищо не те плаши, а?
- Много неща ме плашат. Глобалното затопляне. Бедност в страните от третия свят. Геноцид. Змии. Мразя змии - отвърна сухо. - Но вие двамата не ме плашите и ако по някакъв начин сте наранили Джъстис, ще отговаряте пред мен.
Вен й се усмихна като учител към изявил се ученик.
- Змии, а? Често срещано ли е при всички археолози, или си гледала прекалено често филмите за Индиана Джоунс?
Тя се изправи, повдигна вежда и оголи зъби. Това бе най-свирепото й изражение.
- Продължавай да ми се смееш и аз ще си намеря и камшик, Ваше Височество.
Този път бе ред на Конлан да се обърне към брат си и да му се усмихне, докато Вен се хвана за сърцето и направи физиономия, сякаш го е наранила дълбоко.
- Това си е удар под кръста. Не се обръщай към мен с Ваше Височество, ако искаш да сме приятели, а аз знам, че можем да бъдем.