Повелителка на реките

Оставаме в Графтън една седмица. Сега е най-хубавото време от годината, овощните градини са порозовели от полюшващите се цветчета, кравите се телят. Агнетата са с майките си на по-високите пасбища, тичат и подскачат, опашките им, подобни на вълнести панделки, се премятат зад тях. Тревата в ливадите расте високо и започва да трепти на вятъра, а посевите са зелени и израсли нагъсто, високи до глезените ни. По-големите ми деца — Елизабет, Луис, Ан и Антъни — са настанени при братовчедите ни, за да се научат на обноски и как да се държат в благороднически дом, но се прибират у дома при нас за лятото. Четирите по-малки — Мери, Жакета, Джон и Ричард — са извън себе си от вълнение, че големите им сестри и братя са у дома. Мери, седемгодишната, е предводителката на малката армия, останалите са нейни верни васали.

Изтощена съм от тази нова бременност, и в топлите следобеди вземам четиригодишния, малкия Дикън, в прегръдките си за следобедната му дрямка, и си лягаме заедно, сънливи в топлия ден. Когато той заспи и стане много тихо, понякога вземам изрисуваните карти, преобръщам ги една след друга, и ги гледам. Не ги разбърквам или раздавам, не се опитвам да ги разчета. Само гледам познатите картинки и се питам какво ли ще донесе животът на мен и на любимите ми деца.

Денем Ричард изслушва безкрайните оплаквания на хората около нас: за преместването на ограда, която бележи границата на имот, за добитък, който е оставен да се скита без надзор и е стъпкал нечии насаждения. Като господар на имението негов дълг е да се погрижи законът да се прилага навсякъде по земите ни, дори ако нашите съседи вземат подкупи и нареждат на съдебните заседатели каква присъда да произнесат. Ричард посещава местните дребни земевладелци, за да им напомни, че е техен дълг да го подкрепят в случай на нужда, и се опитва да ги увери, че кралят е силен господар, че дворът е надежден, че хазната не е опразнена, и че ще запазим оставащите владения във Франция.