Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Работя в своя килер за билки: Елизабет, моята сериозна ученичка, накисва билки в дървено масло, преглежда другите, които са нарязани и изсушени билки, счуква ги на прах и ги затваря в стъкленици. Правя това, като се ръководя от разположението на звездите, и се допитвам до книгите на негова светлост как точно да бъде направено. Понякога намирам някоя пренебрегвана по-рано книга, в която се говори за приготвянето на aqua vitae, водата на живота, или за изгарянето на нечистите елементи от дестилирани течности; но си спомням и за Елинор Кобам зад студените стени на замъка Пийл, вземам книгата от Елизабет и я слагам на една висока лавица. Никога не отглеждам или суша други билки освен онези, които биха били познати на всеки добър готвач. Напоследък знанието е просто поредното нещо, което трябва да се прикрива.
Надявам се, че ще останем у дома още месец; уморена съм от тази бременност и се надявам, че ще можем да прекарам в провинцията цялото лято, че кралят и кралицата ще удължат пътуването си и ще ни оставят на спокойствие. Излезли сме да посетим някои съседи, и когато по залез-слънце се прибираме у дома, виждаме до водната помпа да чака кралски пратеник. Той се изправя, когато ни вижда, и подава на Ричард писмо, запечатано с кралския герб.
Ричард го отваря рязко и го преглежда набързо.
— Трябва да замина — казва. — Спешно е. Ще трябва да събера войска по пътя.
— Какво се е случило? — питам, докато се смъквам от седлото.
— В Кент има бунт, както можеше да предвиди всеки глупак. Кралят ме вика да яздя редом с него и да нося кралския флаг.
— Кралят? — Трудно мога да повярвам, че нашият крал ще потегли начело на войниците си. Баща му е бил забележителен пълководец на много по-млада възраст; но нашият крал никога не е обличал доспехи, освен за турнир. — Кралят отива лично?
— Беше много разгневен заради Уилям дьо ла Поул — Бог да дари покой на душата му — напомня ми той. — Закле се, че ще отмъсти, а кралицата се зарече, че ще види мъртви убийците му. Сега той ще има тази възможност.
— Внимавай. — Хващам го за ръка, за да го погледна в лицето. Между нас трепва неизречената мисъл, че негов командир ще бъде млад човек, който никога не е виждал каквато и да е война, нито дори обсада отдалеч. — Ще трябва да го съветваш.
— Ще се пазя — казва съпругът ми сухо. — И ще опазя и него, ако мога. Наредиха на шерифа на Кент да превърне графството в парк за лов на елени, и да прогони хората от земите им, мъже, жени и деца: ще бъде страшно. Трябва да се върна и да видя дали мога да им внуша малко разум. Трябва да намеря начин да ги убедя да влагат поне малко по-трезва мисъл в управлението на страната. Те си създават врагове всеки път, когато се обръщат към парламента. Кралицата язди из улиците на Лондон, сякаш мрази дори калдъръма, по който стъпва конят ѝ. Трябва да им служим, Жакета. Трябва да ги напътстваме така, че да следват най-добре интересите си, трябва да върнем на краля и кралицата местата им в сърцата на техния народ. Това е наш дълг. Това е наша задача. Именно това би искал негова светлост херцог Бедфорд от нас.
Тази нощ, в леглото, го вземам в прегръдките си, а в хладната утрин откривам, че продължава да ме измъчва тревога.
— Ще яздиш с краля, само за да носиш знамето му, нали? Нали няма да влезеш в Кент, Ричард?
— Надявам се, че никой няма да влезе в Кент — казва той мрачно.
Довършва закуската си и аз влизам след него в двора на конюшнята, като не спирам да давам израз на страховете си.
— Но ако все пак изпратят войска да накаже жителите на Кент, няма да тръгнеш с нея, нали?
— Да горят сламени покриви? Да изпекат на шиш кравата на някой беден човек? — пита той. — Виждал съм да го правят във Франция, и никога не съм смятал, че това е начин за печелене на лоялност. Сам херцог Бедфорд ми казваше, че начинът да спечелиш сърцето на един човек е да се отнасяш с него справедливо и да му осигуриш безопасност. Такъв ще бъде моят съвет, ако някой ме попита. Но ако някой ми заповяда да потегля в името на краля, ще трябва да отида.