47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Нищо. Нищо.
Точно това нищо го дразнеше. Обикновено винаги излизаше нещо, но слуховете за предстоящите избори за председател на ЯВА и войната между „Империал“ и „Шогунат видео“ бяха толкова нашумели, че никой не говореше за нищо друго. Сякаш информационните канали в Кабукичо бяха запушени. Но най-накрая…
Ник седеше в един малък клуб, затворен за чужденци, и нощта скоро щеше да се смени с утро. Основното питие беше уиски, музиката — блус, осветлението — синьо, атмосферата — задимена. Другият край на помещението едва се виждаше. Ник изгълта поредното уиски с вода и се обърна към бармана:
— Още по едно за мен и за Татенцето.
„Татенцето“ беше охрана в „Прин прин“, стриптийз клуб, който се стараеше да задоволи развинтените фантазии на японските мъже, в това число със сцени с учителки, стюардеси, секретарки, жени с кимоно. Дори обзавеждането беше като във вагон на метрото. Но дори в този свят на сбъднатите мокри сънища понякога се получаваха проблеми и в такива случаи помощта на едър и сръчен мъжага с яки ръце беше незаменима. Специалитетът му беше „мекият удар“ — тоест забиваше юмрука си в корема на прекалено възбудения клиент, при което не оставяше белези или синини, но му създаваше достатъчно неудобство.
— Това не съм ти го казвал — предупреди биячът.
— Да, да, да.
— Закълни се в бога, че не си го чул от мен.
— Кълна се два пъти.
— Ходя с една кучка, половин корейка. Шефка е на курвите в едно заведение за изпразване с ръка. Кораво маце. Дребничка, хубавичка, но корава.
— Аха.
— Каза, че всички корейки били неспокойни, защото преди няколко месеца една от тях изчезнала.
— Не знам за този случай.
— Нормално. Никой не би трябвало да знае. Тръгнала си оттук една нощ и вече не се появила. Моето гадже обаче знае нещо, което никой друг не знае, а дори и тя се досетила едва след като се замислила по-внимателно. На другата сутрин, докато отивала на работа, видяла един младеж на име Нии; дребен негодник, който някак успя да се уреди в добра банда и сега вече не се шляе по улицата…
— Нии.
— Да. Видяла го да излиза пиян-залян от някакъв бар, където явно бил прекарал няколко часа, заврял се в една уличка и почти си изповръщал червата. Ей така, повърнал. Тя се кълне, че когато се навел, якето му се повдигнало и отдолу бялата му риза била цялата в кръв.
— Леле.
— Явно е участвал в сериозно клане. Кого е убил Нии? Жената? Защо ще накълца една корейска проститутка и после ще драйфа?
— Може би е извратен. Нещо като Джак Изкормвана. Или това просто е нормално за Кабукичо. От време на време някоя курва изчезва. Животът продължава. Нищо не е станало.
— Може. Ама има и още нещо. Нещо странно. Цялата тази история с корейката е била предварително нагласена; приятелките й приказваха за това няколко седмици. Шефът й я задържал до късно и не могла да отиде до метрото с другите. Тръгнала си по-късно, сама, и някъде по пътя за станцията изчезнала. Някой я е причакал. Тази случка с Нии подсказва, че е била накълцана.
— Хъм, не е задължително да са били от Братството.
— Със сигурност са били те. Защото всичко е било планирано. Някоя голяма клечка е уредила така нещата, че мацката да бъде, така да се каже, отделена от стадото, шефът й да я задържи, после да я пусне, та да могат да я кълцат, режат, разфасоват на спокойствие. А пък на горкия Нии се е паднала мръсната работа по почистването. Самият той няма такива връзки, че да уреди нещата. Той не е никакъв, прост слуга, момче за всичко. Работи или за някоя важна клечка, или за някого, който обича да убива.
Ник видя логиката. Разбира се, всичко съвпадаше.
Нии сигурно работеше за Кондо, който е искал да накълца някого. Всичко е било организирано от шефа Отани. Но защо?
— Спомняш ли си на коя дата е станало?
— Само, че стана след като оня военен и семейството му изгоряха. Спомняш ли си случая? Голяма трагедия.
— Да, тъжна история — съгласи се Ник.
Умът му обаче работеше трескаво. Кондо беше накълцал момичето и Нии му е помагал. Нии работеше за Кондо. Значи, ако искаше да разбере какво е замислил господарят, Ник трябваше да се добере до слугата.
Лесно намери полицейското досие. Нии Такаши, по прякор „Джо“. На снимката се виждаше младеж с кръгло лице и дълга коса в стил „Бийтълс“, мътни очи, неиздаващи някакъв особен интелект или целеустременост. Бяха го снимали, когато е бил на осемнайсет, достатъчно голям, за да бъде арестуван за първи път. Списъкът с престъпленията му бе впечатляващ, но нямаше нищо изненадващо. Кражби с взлом, известно време в затвор за малолетни, нападения, грабежи, незаконно притежаване на уакидзаши — обичайното за едно безпризорно хлапе, търсещо силни усещания и собствената си смърт по улиците на Кабукичо. Участваше в улична банда, наречена „Карираните гърбове“. Това означаваше, че между всичко друго всеки неин член вероятно имаше ромб, татуиран на гърба. Нии и приятелите му вършели главно дребни престъпления. Накрая го опандизили за две години, задето пребил един собственик на магазин почти до смърт. Очевидно хлапакът се стараел да привлече вниманието на якудза, но все оставал незабелязан. Преди две години обаче внезапно изчезнал от сцената.