![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Той беше председател на ЯВА, Японската видео асоциация, професионално сдружение, защитаващо интересите на студията за порнофилми, и работеше съвместно с Административната комисия по филмова етика, която теоретично трябваше да регулира порнографската индустрия, но на практика с ЯВА бяха свързани чрез общи интереси и подкупи. Шогуна дължеше властта си именно на председателството си на ЯВА, което автоматично го правеше влиятелна фигура в Комисията; правеше го, всъщност, цар на порнографската индустрия. Сега мандатът му изтичаше. Говореше се, че за първи път от години на шефовете на другите порно студия — а те бяха стотици — се раздават тлъсти подкупи, само и само да гласуват срещу него; ако „Империал“ застанеше начело на ЯВА, техните хора щяха да контролират и Комисията по етика, а това щеше да отвори пазара за американците. Колкото и богат и могъщ да беше Мива, как би могъл да издържи на цунамито от американски капитали, гладни за невероятно гъвкавата физика на класическите японски курви? Той мразеше американците. Омразата му не се дължеше само на финансовия интерес, в основата й стояха чисто културни противоречия: тяхното порно беше безинтересно, лишено от въображение, отразяваше реалностите на едно упадъчно и слабо общество. „Да запазим японската порнография японска!“ — призоваваше Шогуна.
Точно затова се говореше навсякъде. Очакваше се истинска война, понеже както „Империал“, така и „Шогунат видео“ имаха влиятелни поддръжници в света на големия бизнес. Може би улиците щяха да станат червени от кръв, когато двата порно гиганта се сблъскат в битката за надмощие и право да определят бъдещето.
— Едва ли. Порно шефовете могат да използват пари от мафията и да са свързани с нея, но няма да се хванат за оръжието. По-скоро ще се съдят или ще се опитат да разорят противника с вредни слухове. Те никога не убиват. Около тях се въртят прекалено много кучки. Когато се занимаваш с жени, няма смисъл да искаш да отсечеш нечия глава, особено ако в този процес може да отхвръкне и твоята.
— Може би Кондо се е свързал с някое от студията само като заплаха, намек за проблемите, които могат да имат враговете му — измърмори Ник, гледайки събеседника си, негов познат, детектив от отдела по организираната престъпност.
— Той стои над тази помия. Пада си по елегантните, безупречни изпълнения. Няма да тръгне да сече глави по улиците. Прекалено пошло е. Той подбира за кого да работи. Няма да се забърка с порнография. Кондо е от старата школа. Той е като всички други консерватори, които мразят Мива, задето прави милиони от жени.
— Ясно — изсумтя Ник и пъхна в ръката му десет банкноти по 10 000 йени.
— Леле — изненада се ченгето, — добър бакшиш. Нали няма да кажеш на някого, че си говорил с мен?
— Бъди спокоен. Нали и ти няма да кажеш на някого, че съм те питал за тези неща?
— Приличам ли ти на човек, който иска да прекара последните осем секунди от живота си, кървейки като прасе на улицата?
Накрая му остана да провери само Кабукичо. Там много хора го познаваха и това го караше да се чувства уязвим. Но нямаше как. Съзнаваше опасността — Кабукичо беше район на Отани, а Кондо вероятно имаше връзка с този мафиот. Тук новините се предаваха бързо; започнеше ли много да разпитва, информацията веднага щеше да стигне до неподходящите хора.
Знаеше, че трябва да плати на някого да разпитва вместо него, някого от друг град, когото нямаше да могат да свържат с Ник Ямамото, журналистът от „Токио флаш“, суперменът на японската жълта преса.
Не можеше обаче да устои. Репортерският ген не му даваше спокойствие. Той не беше префърцунен писател, не ламтеше за власт, слава или пари, просто бе любопитен да узнае малко повече — и малко по-скоро. Това го движеше. Да научиш първи някоя новина — това беше такъв наркотик! Опияняваше го повече от кокаина; точно затова бе успял да се откаже от белия прашец за лична употреба, въпреки че нямаше нищо против да изкара някоя и друга хилядарка от пренасянето му. Моментът, когато знаеш нещо, което никой друг не знае — леле, каква възбуда, каква тръпка!
Започна предпазливо, подпитваше свои познати, незначителни играчи, които едва ли влизаха в контакт с някого от големите клечки.
— Чува ли се нещо ново? Някакво преразпределение на силите? Чува се, че някой от хората на Отани вече работел за друг, за някого от едрите риби, някой външен. Нещо да си чул?
— Досещам се кого имаш предвид, но дори не смея да спомена името му. Не е здравословно. Ще ми отсече ръката и ще ме накара да изям татуировките си.
Обиколи навсякъде: „Кралицата“, „Садо-мазо клуб“, „Мистериозна чистота“, „Льо гран бльо“, „Момо Иро“, по всички заведения, говореше с всички: проститутки, танцьорки, травестити, телохранители, управители, някой и друг китаец, кореец или африканец, измамници, джебчии. Навсякъде му казваха едно и също.