Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Ива се забавляваше по-малко, но чипоносият младеж, който се казваше Бътъруърт, познаваше някои от нейните приятели и това като че ли правеше срещата не чак толкова небрежна и случайна. Тя не обичаше новите познанства, освен ако не бяха „полезни с нещо“ и често се отегчаваше от потоците хора от всички ония видове, среди и класи, които преминаваха през живота на Ейдриън. Тя самата „си имаше всичко“ — което означаваше, че беше богато надарена със способности и чар, и не смяташе, че новите познанства заслужават непрекъснато да им дава всичко от себе си.
Половин час по-късно, когато стана, за да отиде да нагледа децата, беше доволна, че епизодът е приключил. На палубата беше позастудяло, почти валеше дъжд и се усещаше определено люлеене. Когато отвори вратата на луксозната каюта, Ива с изненада забеляза, че стюардът седи отпуснато върху леглото й, подпрял глава на възглавницата. Когато влезе вътре, той я погледна безизразно, но не понечи да стане.
— След като си подремнете достатъчно, можете да ми донесете чиста калъфка — каза рязко тя.
Мъжът продължаваше да седи неподвижно. Тогава забеляза, че лицето му е зелено.
— Не можете да страдате от морска болест тук — заяви строго тя. — Вървете да лежите в собствената си каюта.
— Стомахът ми — едва-едва изрече той. Опита се да стане, дрезгаво простена от болка и отново се отпусна.
Ива позвъни за камериерката.
Корабът вече непрекъснато се клатушкаше и подмяташе не на шега, но тя не изпитваше съчувствие към стюарда, а искаше единствено да го изхвърли колкото се може по-скоро. Когато дойде камериерката, Ива се опита да й обясни това, но вече й се виеше свят и тя се хвърли на леглото си, като затвори очи.
— Той е виновен — изстена, когато мъжът беше изнесен. — Нищо ми нямаше и ми прилоша, като го видях. Дано да умре.
След няколко минути влезе Ейдриън.
— О, лошо ми е! — проплака тя.
— Защо, горкото ми сладурче? — Той се наведе и я прегърна. — Защо не ми каза?
— Горе ми нямаше нищо, но тук беше един стюард… О, не мога да говоря, много ми е зле.
— По-добре ще е да вечеряш в леглото.
— Да вечерям! О, боже господи!
Той замълча съчувствено, но тя искаше да чува гласа му, който да заглуши плачевните скърцания на гредите.
— Къде беше?
— Помагах да записваме участници в турнира.
— Ще се състои ли, ако времето е такова? Защото, ако се състои, ще те проваля.
— Не знаех, че ще участваш в двойките — каза Ейдриън.
— Но това е единственото забавно нещо.
— Казах на онова момиче, Д’Амидо, че ще играя с нея.
— Ооо.
— Не се замислих. Знаеш, че предпочитам да играя с теб.
— Защо няма да играеш с мен тогава? — попита спокойно тя.
— И през ум не ми мина.
Тя си спомни, че по време на сватбеното им пътешествие бяха участвали във финалите и бяха спечелили награда. Минаха години. Но Ейдриън никога не се бе мръщил по този съжалителен начин, освен когато се чувстваше малко гузен. Той се запрепъва наоколо, докато изваждаше вечерния си костюм от куфара, а тя затвори очи.
Когато едно особено силно залюляване я стресна и я събуди, той се беше облякъл и си връзваше вратовръзката. Имаше здрав и свеж вид, а очите му блестяха.
— Е, какво ще кажеш? — попита я той. — Ще можеш ли да участваш, или не?
— Не.
— Искаш ли да направя нещо за теб, преди да изляза?
— Къде отиваш?
— При онези хлапета в бара. Искаш ли да направя нещо за теб?
— Не.
— Скъпа, не ми се иска да те оставям така.
— Не ставай глупав. Просто ми се спи.
Това съжалително мръщене — когато й беше известно, че до болка му се иска да излезе и да е далеч от тясната каюта. Зарадва се, когато вратата се затвори след него. Това, което трябваше да направи, бе да заспи, да заспи…
Нагоре… надолу… настрани… Хей там, не толкова далеч! Изтеглете кораба нататък, зад завоя! Сега люлейте: наляво… надясно… Скръъъц! Тряс! Цоп!
Няколко часа по-късно Ива смътно почувства, че Ейдриън се е надвесил над нея. Искаше й се да я прегърне и да я извади от тази шеметна унесеност, но докато се събуди напълно, каютата беше празна. Бе надникнал и излязъл. Когато отново се събуди, наоколо беше тъмно и той си бе легнал.