Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
II
Във вторник следобед Ейдриън и Ива направиха първото си посещение в пушалнята. Това беше в разрез с намеренията им — бяха решили „да не поглеждат коктейли“, след като напуснат Америка, но бяха забравили за еднообразното стакато на корабите, където целият живот се струпва около бара. Така че влязоха само за минутка.
Беше пълно. Вътре се намираха тези, които бяха останали след обяда, и онези, които щяха да останат и след вечерята, да не споменаваме неколцината неизменни посетители, които седяха там от девет часа сутринта. Това беше една богаташка компания, която се развличаше с бридж, пасианси, криминални книжки, алкохол, спорове и любов. Дотук можеше да се сравни с живота в някой клуб или казино в която и да било страна, но над всичко витаеше някаква потисната нервна енергия, зле прикрито нетърпение, което обхващаше и стари, и млади. Пътуването бе започнало и началото им бе харесало, но самото шоу не беше достатъчно разнообразно за шестте дни и на всички им се искаше вече да е приключило.
На една маса близо до тях Ейдриън забеляза хубавото момиче, което се беше загледало в него на палубата миналата вечер. Той отново бе запленен от красотата й — нямаше и сянка дори върху кристалния блясък, който просветваше в задимения въздух на помещението. Заедно с Ива бяха решили, че по всяка вероятност тя бе „Мис Елизабет Д’Амидо и прислужница“ от списъка на пътниците, а и той беше чул да я наричат „Бетси“, когато веднъж мина край играещите тенис на палубата. Сред младите хора с нея беше и чипоносият младеж, когото бяха „натоварили“ на кораба през нощта на отплаването; предния ден се беше разхождал на палубата с мрачен вид, но явно вече се съживяваше. Мис Д’Амидо му прошепна нещо и той погледна с любопитство към семейство Смит. Ейдриън бе станал известна личност твърде скоро и не можа да не извърне неловко поглед.
— Има малко вълнение. Усещаш ли? — попита Ива.
— Може би ще е най-добре да си поделим половин литър шампанско.
Докато даваше поръчката, на другата маса се провеждаше кратко съвещание; след малко един от младежите стана и дойде при тях.
— Не сте ли мистър Ейдриън Смит?
— Да.
— Мислехме си дали ще можем да ви включим в турнира по тенис на палубата. Ще провеждаме турнир по тенис на борда.
— Но… — поколеба се Ейдриън.
— Казвам се Стакоум — отприщи се младежът. — Всички ви познаваме — знаем пиесите ви и каквото пишете — и си мислехме дали не бихте се съгласили да дойдете на нашата маса.
Малко объркан, Ейдриън се засмя; мистър Стакоум чакаше — речовит, галантен, прегърбен, очевидно убеден, че му е поднесъл голям комплимент.
Ейдриън, който също разбра това, отвърна:
— Благодаря, но може би е по-добре вие да дойдете тук.
— Нашата маса е по-голяма.
— Но ние сме по-възрастни и по-улегнали.
Младежът се усмихна учтиво, сякаш искаше да каже: „Няма значение.“
— Запишете ме — каза Ейдриън. — Колко ви дължа?
— Един долар. Наричайте ме Стак.
— Защо? — попита стреснат Ейдриън.
— За по-кратко.
Когато младежът си тръгна, двамата се засмяха открито.
— Божичко! — възкликна Ива. — Те май че идват при нас.
Наистина идваха. След дълго пресушаване на чаши, повикване на келнери и преместване на столове три момчета и две момичета се прехвърлиха на тяхната маса. Ако имаше някаква стеснителност, то тя се отнасяше само до домакините, тъй като новопристигналите се скупчиха любопитно около тях, като гледаха Ейдриън с уважение — с прекалено голямо уважение, — сякаш искаха да кажат: „Това май беше грешка и няма да е много забавно, но може да извлечем някаква поука, която да ни бъде от полза за в бъдеще, както е в училище.“
След малко мис Д’Амидо и един от младежите си размениха местата и лъчезарното същество седна до Ейдриън, като го гледаше с открито възхищение.
— Влюбих се във вас в мига, когато ви видях — каза силно и без всякакво смущение тя, — така че поемам цялата вина за нашето натрапване. Гледах пиесата ви четири пъти.
Ейдриън повика келнер да вземе поръчката им.
— Разбирате ли — продължи мис Д’Амидо, — навлизаме в буря и може до края на плаването да се окажете повален на легло, така че не можех да рискувам.
Той разбра, че в това, което му говореше, нямаше нито подтекст, нито злонамерен намек, нито пък нужда от нещо подобно. Самите й думи бяха достатъчни, а преклонението й, с което пренебрегваше младежите и насочваше цялото си внимание към него, беше някак много трогателно. Обля го лека топла вълна — чувстваше се повече от просто приятно.