Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
Бягаше обезумял по странични улички, като някой убиец. На моменти го обхващаше безумие. Въобразяваше си, че той е убил, за да открадне петнадесет хиляди франка. Чуваше зад гърба си тежките стъпки на полицаите, ускоряваше крачка, без да знае къде да скрие ръцете си, които щяха да го издадат.
Трябваше да пресече улица "Белзенс". Там минаваха работници и той изпита ужасен страх. За да не мине по улица "Канбиер" на път за пристанището, Мариус се насочи към стария град. Там улиците са тесни и мрачни: никой нямаше да види окървавените му ръце.
Пристигна на площад "Озьо". Едва тогава си спомни за Фин, изведнъж помисли, че е ранобудна, че може би вече беше на площада и щеше да види опръсканите му с кръв ръце; да го разпита и той нямаше да може да ѝ отговори. Вече всичко се бе объркало в главата му. Чувстваше се потънал в някакъв кошмар. Ръцете му горяха и той не спираше да бяга; бързаше да се потопи в морето и угаси въглените, изгарящи пръстите му.
Слизаше по стръмните тесни улички. Подхлъзна се и на два пъти падна. Ставаше бързо и продължаваше да тича.
Най-после забеляза тъмните силуети на корабите, дремещи в тежките води на пристанището. Изтича по белите лъскави плочки. Не можеше да открие лодка. За миг му хрумна лудата мисъл да се хвърли във водата, за да облекчи страданието си. Паренето ставаше непоносимо. Той крещеше от болка.
Най после откри малка лодка за разходка, завързана в края на кея. Скочи в нея, легна по корем и трескаво потопи ръцете си във водата чак до раменете. Издаде дълбока въздишка на облекчение. Хладната вода успокои треската му, вълните измиваха кръвта, разяждаща пръстите му.
Остана легнал така доста дълго, забравил всичко. Вече не знаеше защо беше там. От време на време изваждаше ръцете си от водата, разтърсваше ги нервно, разглеждаше ги и отново ги разтриваше. Все му се струваше, че вижда по тях големи кървави петна. После ги потапяше, леко раздвижваше студената вода, изпитвайки наслада и тръпки при допира с нея.
Остана цял час там. Струваше му се, че водата в морето няма да му стигне, за да измие ръцете си. Постепенно мислите му се успокоиха, главата му натежа. Ледени тръпки преминаваха по тялото му. Машинално и бавно се върна на улица "Сент", без да мисли за нищо. Вече не знаеше откъде идва и какво е правил. Легна си повален от ужасна треска.
16
Мариус остана на легло около три седмици. Бълнуваше. Имаше остро мозъчно възпаление и бе на косъм от смъртта. Но младостта му и топлите грижи, с които бе обграден, го спасиха.
Една вечер, на здрачаване, той отвори очи. Беше дошъл в съзнание. Стори му се, че излиза от дълбока нощ. Вече не усещаше тялото си – толкова бе слаб. Но треската бе изчезнала, а мисълта му, все още неуверена, се събуждаше.
Пердетата над леглото му бяха спуснати и проникваше нежна и приятна топлина. В тихата стая се носеше ароматно ухание. Мариус се надигна. Видя ясна сянка, която се плъзна зад пердетата.
– Кой е там? – попита той със слаб глас.
Нечия ръка леко разтвори завесата. Беше Фин, която видя седналия Мариус и извика радостно:
– Благодаря ти, Господи! Вие сте спасен, приятелю!
И заплака. Болният разбра всичко. Протегна измършавелите си ръце към девойката.
– Благодаря – промълви той. – Чувствах, че сте тук... Струва ми се, че съм сънувал ужасен сън. Сега си спомням, сред този сън ви виждах наведена над мен като майка.
Той отпусна глава на възглавницата и със слаб глас продължи:
– Бях много болен, нали?
– Всичко свърши, да не мислим повече за тези лоши неща – весело възкликна цветарката. – Къде бяхте, приятелю? Ръкавите на палтото ви бяха мокри?...
Мариус прекара ръка по челото си.
– О, спомням си... Беше ужасно!
Разказа на Фин за двете страшни нощи, прекарани в игралния дом. Изповяда ѝ се, разказа за всичките си тревоги и страдания.
– Това е един жесток урок! Съмнявах се във всичко, бях се обърнал за помощ към случайността. За миг потръпнах, стори ми се, че чувствам в себе си всички инстинкти на играча. Но ето че се излекувах.
Замълча, после тревожно попита:
– Колко време боледувах?
– Около три седмици.
– О, господи, три изгубени седмици!... Имаме на разположение само двадесетина дни.