Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Въпреки че всички лежаха на моравата, напечена от палещото слънце, внезапно ги побиха ледени тръпки. Дори Куентин знаеше, че използването на магия за промяна на външността не вещае нищо добро. Според всички писмени източници тази материя беше тера инкогнита. Заради нерушимата връзка между лицето на човека и неговата същност (ако щете, неговата душа поради липса на по-точна дума) магията беше невероятно трудна, а резултатът — пагубно непредсказуем.
При постъпването си в "Брейкбилс" Куентин се питаше защо всички момчета и момичета не се преобразят в красавци и красавици. Наблюдаваше накуцващата Гретхен и изкривената физиономия на Елиът и се чудеше защо не накарат някой да заличи дефектите им по примера на Хърмаяни в "Хари Потър". В действителността обаче всеки подобен опит завършваше катастрофално.
— Бедната Емили — въздъхна Джанет. — След като си записала заклинанието, на което Дорис я научила през фонтана, тя решила, че е открила техниката, убягваща на другите. Магията била сложна и изисквала много средства, но Емили вярвала в успеха. След няколко седмична подготовка една нощ се заключила в стаята си и изрекла фаталното заклинание. Според вас как се е почувствала, когато застанала пред огледалото и видяла какво си е причинила? — В неумолимия глас на Джанет прозвучаха нотки на искрено съчувствие. — Аз не мога да си представя. Наистина не мога.
Слънцето бавно клонеше към заник и сенките на дърветата бяха пропълзели чак до одеялото, разстлано по средата на моравата.
— Вероятно още можела да говори, защото намерила начин да съобщи на младежа, влюбен в нея, че е в беда. Той веднага се отзовал, застанал пред вратата й и след дълги уговорки Емили го пуснала в стаята. Храбър е бил този младеж. Сигурно си е изкарал ангелите, обаче не избягал. Тя не му позволила да потърси помощ — по онова време директорка била Дънливи, която щяла да я изключи, без да й мигне окото.
Той й казал да не мърда от стаята и да не предприема нищо повече, за да не влоши още повече положението. Добавил, че ще отиде в библиотеката и ще потърси наръчник за разваляне на магията. Върнал се призори и заявил, че май разполага с необходимото средство. Представям си как са изглеждали. Не били мигнали цяла нощ, седели на малкото легло, заобиколени от осем книги, отворени върху завивките. Той смесил някакви реактиви в голяма купа, взета от трапезарията. Емили облегнала на стената жалките останки от челото си и се опитала да запази присъствие на духа. Навън вече се развиделявало, налагало се да побързат. Тя вече не изпитвала нито страх, нито съжаление. Но все още се надявала.
Съвсем различно било душевното състояние на младежа. Съдбата му давала възможност да бъде герой, да спаси Емили и да спечели любовта й. Накратко, сбъдвало се най-съкровеното му желание. Не знам точно какво е станало. Може би той най-сетне е разбрал истината — че любимата му е поела ужасяващ риск, но не заради него.
Каквато и да е причината, младежът не бил във форма, необходима за правенето на важна магия. Бил уморен, изплашен и неуверен, пък и сърцето му било разбито. Може би прекалено силно искал да успее. Подхванал заклинанието за възстановяване — по една случайност знам, че въпросното заклинание е сред най-тайнствените от времето на Ренесанса и отприщва могъщи сили. Накратко, енергията се изплъзнала от контрола му и унищожила тялото му. Пред очите на Емили той се превърнал в синкав огън, надаващ кански писъци. И престанал да съществува.
"Тъкмо за това говореше Фог, когато ме посети в лечебницата след спречкването ми с Пени — помисли си Куентин. — За контролирането на енергията."
Очевидно другите знаеха какво точно се е случило. Безмълвно се взираха в Джанет, сякаш се бяха вкаменили. Тя продължи да разказва:
— Емили превъртяла. Напълно си загубила разума. Барикадирала се в стаята си и отказвала да пусне когото и да било, докато не се появил любимият й преподавател. В този момент вече целият колеж бил на крак. Не знам какво е изпитвал онзи човек, след като донякъде бил виновен за трагичните събития. Във всеки случай не вярвам да се е гордеел със себе си. Вероятно е бил длъжен да се опита да прогони нечовешкото същество… само че не знам дали е умеел.
Във всеки случай той запазил присъствие на духа и не позволил на никого да влезе в стаята. Възстановил лицето на Емили, макар че едва ли му е било лесно. Каквито и кусури да е имал като човек, сигурно е бил страхотен магьосник, понеже магията, проникнала през фонтана, била много опасна. Но той закърпил в движение Емили и й върнал човешкия облик, макар да съм чувала, че тя вече не била като преди. Не била обезобразена или нещо друго, просто била различна. Може би онези, които не я познавали отпреди инцидента, нямало да забележат промяната…