Злочестие [bg]

Облегнах се на масата — изведнъж се почувствах като след удар в стомаха.

Беше разумно. Проф имаше години практически опит в организирането и воденето на групи от Възмездители и беше много добър в лова на Епични. Но да го чуя да говори на тези хора така, както някога говореше на нас… беше убийствено. Колко лесно само замени своите приятели и борци за свобода с групичка тирани и убийци.

— Ние сме на следващия ъгъл — прошепна Ейбрахам в слушалката ми. — Картите на Тиа показват скрити камери тук.

— Да, видях ги — добави Мизи. — Биещи на очи картини, окачени на стената, за да прикрият издълбаната каменна сол. Задръж тук, докато не потвърдим.

— Прието — обади се Меган. — Затъмняваме при знак от Коуди.

— Действайте — рече той.

Светлините примигнаха, помръкнаха и угаснаха.

— Отново? — попита Проф.

— Инженерите трябва да са оплели инсталацията — обясни един от Епичните. — Може да се закача в старите превърнати в сол предавки и машинарии.

— Минахме — съобщи Ейбрахам.

Меган отпусна копчето и светлините се върнаха. Проф се изправи видимо недоволен.

— Господарю Ослепителни — заговори го млада жена, Епична. — Аз мога да открия Крадеца. Само ми дайте позволение.

Проф се обърна, огледа я и отново седна в стола си.

— Бавно дойде да ми служиш.

— Тия, които бързо се заклеват във вярност, бързо нарушават клетвата си, господарю.

Познавам ли я?

— Коуди — прошепнах аз — има ли в записките ми нещо за русокоса жена, Епична, от Илдития? Косата ѝ е вързана на плитка. Може би е между двадесет и двадесет и пет годишна.

— Дай да видя — каза Коуди.

— И какво ще направиш — обърна се Проф към жената, — ако го намериш?

— Ще го убия за теб, господарю.

Проф изсумтя презрително.

— И по този начин ще унищожиш всичко, за постигането на което работя. Глупава жена.

Тя се изчерви.

Проф бръкна в джоба си, извади нещо и го постави на масата. Малко цилиндрично устройство, може би с размерите на стара батерия.

Познах го. Имах едно в джоба си — Летящ рицар ми го беше дал. Бръкнах и го напипах, за да уверя себе си, че все още е там. Тъканен инкубатор.

— Имате разрешението ми да го преследвате — обясни Проф — но ако го намерите, не го убивайте. Донесете ми малко от кръвта или кожата му за това устройство. Умира само след като съм наясно, че образецът е добър. Ако някой го убие преди това, аз ще го унищожа.

Потръпнах.

— Ти там — рече той по-високо.

Подскокнах, погледнах и установих, че сочи право към мен.

Махна ми с ръка да дойда. Огледах се зад себе си, а после отново погледнах него. Гледаше мен.

Злочестие!

Отново махна — по-нетърпеливо, с все по-гневно изражение.

— Момчета, това може да тръгне зле — прошепнах аз, заобиколих масата си и се запътих към Проф.

— Какво правиш? — попита ме Меган. Беше се настанила наблизо, облегната на някакъв парапет, и отпиваше от питието си.