Джентълмен Джоул и Червената кралица

„Добро момче е този Грегор.“ Корделия се усмихна. Запита се кога ли порасналият вече Грегор е бил уведомен за сложния личен живот на своя най-верен поддръжник. Не по време на ворбарсултанския им период, в това можеше да се закълне. Трябва да е било по-късно, в междинния период, когато Арал бе отпратил Оливър да гради кариерата си и можеше да представи връзката им като случайна забежка, един вид аномалия — „седем години не са забежка, момчета“, — на която внимателно е сложен край. Не тя беше инициирала онази среща при Грегор, значи е бил… кой? Саймън? Арал? Двамата заедно? Арал със сигурност бе одобрил решението да уведомят императора. Саймън вероятно се бе почувствал облекчен от разкритието. Колкото до Грегор, май никой не знаеше какво мисли Грегор по този въпрос. Във всеки случай не беше възразил, когато тримата се събраха отново на Сергияр.

Майлс продължи:

— Питам се какво е довело до това необичайно решение. За дъщерите. И то сега.

— Обясних всичко това в съобщението.

— Е, да, но…

Майлс, останал без думи? Корделия се облегна назад и подметна:

— Да знаеш, всички ще си легнем по-рано, ако за разнообразие заложиш на малко бетанска откровеност.

— Добра идея — измърмори Екатерин. Да, вероятно именно тя бе станала свидетел и жертва на бетанските му пристъпи. Горката жена. Не беше ли сега пролет във Ворбар Султана, най-важният сезон в бизнеса на Екатерин с градински дизайн? Само природна стихия би могла да я откъсне оттам. Но пък Майлс определено се класираше като такава, призна мислено Корделия.

Той изправи рамене и видимо събра сили да кара по същество. Слава богу.

— Но ти вече имаш шестима внуци. Това не ти ли е, знам ли, достатъчно? — И с малко по-тих и по-въздействащ глас… о, да, Корделия познаваше този стил. — Не харесваш ли работата ми? — И примигна, уж изненадан от думите, които са изпаднали от устата му.

Но към темата трябваше да се подходи внимателно. Дано задачата ѝ е по силите, каза си Корделия.

— Обожавам работата ти. Приеми, че черпя вдъхновение от нея.

— Не знам, струва ми се като… един вид застраховка.

Тя се ухили над чашата си.

— Е, има го и това. — „Но мога да го направя. И ще го направя.“ — Погледни го от хубавата страна. Не мога да се меря с твоя граф Вормюир.

Вормюир се беше опитал да помогне на своя рядко населен окръг посредством хитроумна схема, включваща десетки утробни репликатори, придобити по съмнителен начин яйцеклетки и един и същи донор на сперма — самия той, докато императорска заповед не сложи край на начинанието му. Не чрез пряка забрана, а просто като задължи Вормюир да осигури подходящи ворски зестри на дъщерите си. Двеста на брой. Екатерин, която бе подсказала това решение на разследващия лорд-ревизор, направи физиономия и се засмя под нос. Как ли я караше графът напоследък, зачуди се Корделия. Първите момичета сигурно вече бяха навлезли в пубертета…