Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Успя ли да говориш пак с Майлс?
— Не. На закуска беше пълна лудница. А и трябва да знам ти какво искаш. Не мога да… — Май и тя не знаеше как трябва да свърши това изречение. — Мислех, че като доведа Майлс в репродуктивния център, ще му стане по-лесно да преглътне цялата тази история, само че той не преглъща, а държи всичко в бузите си. Като хамстер.
Джоул се отплесна за миг по тази красива картинка, но бързо дойде на себе си.
— Снощи стигнах до някои решения — каза ѝ той. След като се бе въртял буден в леглото с часове. — Докато и ако моят дял в този проект се осъществи и започне да диша самостоятелно, не виждам защо да казваме на Майлс каквото и да било. Дотогава може да минат години. Десетилетия. А дори и след това версията със закупените донорски яйцеклетки ще свърши работа. — Като си помислиш, този аргумент беше неин. Но по онова време Майлс и неговото семейство още не бяха почукали на вратата им.
— Хмм.
— Или бихме могли да се спрем на една съвършено вярна полуистина. Да кажем, че си ми дарила яйцеклетките, без да споменаваме, че са били безядрени. Така момчетата пак ще са негови братя, нали? Ще е същото. — Е… не съвсем същото.
— Нека помисля. — Изражението ѝ не обещаваше нищо добро, но Джоул не беше сигурен кой аспект от предложението му най не ѝ харесва.
— Не бързаме за никъде — даде на задна той.
— Да, така е, предполагам.
Появиха се двама медтехници, а бодигардът на вицекралицата надникна иззад ъгъла, което сложи край на разговора им и двамата се разделиха неохотно.
Джоул вървеше пеша към двореца, където беше оставил наземната си кола, и се чудеше как личният му живот се е усложнил толкова много за толкова кратко време. Но пък членовете на семейство Воркосиган имаха този ефект върху хората. Бутаха те от скали и очакваха от теб да усвоиш летенето по пътя надолу. И все пак, ако някоя фея — не добра фея, нито лоша фея, а просто фея — се появи внезапно сред писъците ти и предложи да развали всичко това, да превърти живота ти назад към първото квадратче, ти ще ѝ откажеш. Доста тревожно прозрение, като си помислиш…
„Ако искаш простичък живот, адмирал Оливър, значи правиш жертвоприношение на грешните богове.“
Отклони се за кратък обяд в центъра на Карийнбург, преди да се върне в базата. Докато вървеше по главната улица, с изненада видя Кая Воринис да слиза по стълбите пред общината. И на нея се полагаше отпуск след дългия престой в орбита, което обясняваше цивилните ѝ дрехи — комарски панталони, сандали и потниче. Жестикулираше енергично и разговаряше с висок мъж, в когото Джоул с известно закъснение разпозна сетаганданския културен аташе Микос гем Сорен. Гем Сорен също беше облечен небрежно с панталон, риза и сандали, по лицето му не просто липсваше боя, а дори и гемската му кланова ваденка я нямаше. Голяма стъпка за един сетаганданец. Без украсата симетричното му лице изглеждаше по-младо.
Двамата поеха по тротоара, Кая вдигна глава и видя Джоул. Лицето ѝ се изопна, но не с естествената дистанцирана любезност на подчинен, който среща шефа си извън службата, а с онова притеснително изражение, което обикновено е придружено с възклицанието „Аха!“. Фрасна с юмрук гем Сорен по ръката и започна да жестикулира още по-оживено по посока на Джоул, заговори бързо, а когато двамата наближиха, Джоул чу края на някаква реплика:
— Ами, питай го! Един отказ не е равен на поражение!
— Да, ама онова беше четвъртият… — Гем Сорен не довърши и вместо това каза: — Добър ден, адмирал Джоул. Как сте, добре, надявам се.
— Да, благодаря — отвърна Джоул и кимна. — Здравей, Кая.
— Здравейте, сър.
Гем Сорен млъкна смутено. Кая го сръга още веднъж и когато това не даде резултат, продължи:
— Микос има интересна идея за проект. Нещо като програма за културен обмен. Нарича го сетаганданска градина на възприятията.
— Може и да не е истинска градина — побърза да обясни гем Сорен. — Всяко обществено място би било подходящо за изложбата.
— И точно в това е проблемът — продължи Кая. — Не може да намери такова. Вече опитахме в библиотеката, в централните офиси на две големи компании, в общината, но никой не иска да му отдели време. И по-важното — място.
— Предупредиха ме, че ще срещна трудности — каза гем Сорен. — Макар че не разбирам как една обикновена градина на възприятията може да провокира бараярската историческа чувствителност. Как да се боря с културното невежество, ако културните предразсъдъци ми отказват достъп толкова категорично?
— Може би не става въпрос за, ъъ, за предразсъдъци — каза Джоул. — Градските пространства в Карийнбург не достигат покрай имигрантите, които пристигат ежедневно и търсят не само жилищно настаняване, а и офис помещения. Защо просто не направите тази… изложба или каквото е там в сетаганданското консулство?