Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Опитваме се да оплевим некадърниците на доста по-ранен етап и да ги преназначим на не толкова критични планетарни позиции. Което не е справедливо спрямо Фьодор — добави замислено той. — Ако си извадил късмет с добър екипаж, е лесно да направиш добро впечатление на свой ред. Но ако успееш да изцедиш максимума от един по-посредствен екипаж, значи наистина си добър офицер. — Какъв прякор бяха измислили на онзи кораб под командването на Арал? „Воркосиганската колония на прокажените“, точно така. Е, вярно е, че в онези далечни и трудни дни прокажените на Арал бяха колкото военни, толкова и политически некадърници.

Воринис се замисли, свъсила вежди.

— Та за това маркиране. Вие как… по какъв критерий решавате? Не само по отличните резултати от ученията, предполагам?

— Въпрос на практика — въздъхна той. — Усвоил съм го с времето и опита. Струваше ми се, че Арал го прави по някакъв вроден ворски инстинкт, но по-късно си дадох сметка, че е имал достатъчно време да натрупа опит, преди аз да се присъединя към екипа му. — При Джоул това отсяване все още се извършваше с цената на съзнателно усилие, но поне процесът се бе съкратил значително през последните години.

Разговорите му с вицекралицата бяха редки, кратки, лишени от усамотение и депресиращо прагматични. В едно от съобщенията си я помоли да му изпрати по теснолъчевия канал друга научнопопулярна книга за сергиярската биология, защото вече бе прочел двете, които носеше със себе си, и остана много изненадан от отговора ѝ, че други няма. Успяла бе да му намери някакво научно списание от университета, което публикуваше по темата — всъщност единственото, което публикуваше научни материали по темата. Броевете му за десет години назад — само десет години? — обещаваха поне за известно време да държат съзнанието му заето.

Мисълта за трите замразени ембриона в карийнбургската клиника беше като сърбеж в кьошетата на мозъка му, който той решително отказваше да почеше. Само дето, незнайно как, статиите за репродуктивна биология в университетското списание винаги първи му се набиваха на око. Репродуктивните стратегии на сергиярската фауна — както и на сергиярската флора всъщност, когато успееш да ги различиш, — бяха странни. Помагаха му да си изясни онова, което правеше… мислеше да направи… не мислеше да направи.

Накрая, най-после, на орбиталната му смяна ѝ свършиха минутите, нищо че субективното му усещане ги удължаваше до часове. А той ги броеше през цялото време. Не беше възнамерявал да се задържи в орбита и секунда повече от необходимото — дори на него му се полагаха няколко дни отпуск след орбитална смяна, облага, от която той рядко се възползваше, — но плановете му се промениха, когато научи, че вицекралицата е заминала за Гридград заедно с Хейнис да договаря инфраструктурни строежи с местните, или както се изрази Корделия, когато Джоул се приземи от орбита директно в Гридград, да изстискат камъни от кръв.