Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Тогава защо не го направихте, докато татко беше още жив? — попита с още по-жален глас Майлс откъм сенките.
Този въпрос беше по-труден.
— Говорихме за това няколко пъти. Той смяташе, че е твърде стар да започва такъв дългосрочен проект. — „Дали пък не е бил по-умният от двама ни?“ — Ако беше доживял да се приберем окончателно у дома, може би щях да го убедя, да му го представя като, хм, като пенсионерско хоби, да речем. — Или пък не. Корделия беше с единайсет години по-млада от Арал, дори ако не включваха в сметката нейната бетанска продължителност на живота. Или пък просто не бе искал да дава още заложници на съдбата. Смъртта произлиза от живота неизбежно, а с нея и скръбта. Това май не беше нещо, което да споменава пред Майлс, който вече бе умрял веднъж. Току-виж го приел лично. И с основание може би.
— Значи се прибираш у дома? Пенсионираш се?
Не беше ли споменала за тази част от плановете си в съобщението? Май трябваше да хвърли още един поглед на записите. Вече не помнеше на кого какво е казала.
— Не, оставам на Сергияр. Тук ми харесва всичко освен името. — Запита се дали не би могла да промени и това, сега, когато дори редактираната версия за престолонаследника Серж бавно се заличаваше от бараярската родова памет. Много му здраве. — Бараяр беше мой дом, докато Арал беше там. Сега… — Нямаше да каже: „Сега съм по-свободна“, макар точно така да се чувстваше.
Гласът на Майлс стана почти микроскопичен:
— Той още е там, в известен смисъл.
Имаше запазен за нея парцел до гроба на Арал над дългото езеро във Воркосиган Сърло. И това ложе ли се канеше да изостави? Побиха я ледени тръпки при мисълта, че предвид здравословните проблеми на Майлс тя може и да го надживее. В този смисъл никоя бъдеща промяна в крайната ѝ дестинация не би могла да го смути, но нямаше смисъл да го тревожи с това сега. Спря се на следното:
— От цял Бараяр, който обичаше до дъното на душата си, кога страстно, кога безстрастно, кога с болка, Арал най-много обичаше езерото. Прекрасно е, че намери там последния си покой. — После добави експериментално: — Но аз предпочитам да съградя един по-жив паметник в негова чест.
— Мм. — Майлс, изглежда, прие това като утешителна мисъл, романтична по бараярски. Подходът „правя всичко това за Арал“ току-виж свършил работа, помисли си тя и отпи от виното, за да скрие лицето си.
— Наистина ли вярваш, че ще се справиш тук? Толкова далече?
Загубата на единия родител често изпълва детето — без значение на каква възраст е самото то — със страхове за другия. Научила бе това, когато беше много по-млада от Майлс. Арал също бе станал свидетел — едва единайсетгодишен — на политическото убийство на майка си, макар че баща му, граф Пьотър… е, той беше единствен по рода си като родител, нали така. Затова Корделия отлично разбираше внезапното желание на сина си да я прибере на сигурно място, да я заключи в сейф. За сигурността нямаше да спори. От мисълта за сейф я хващаше клаустрофобията.
— Нужно ли е да ти напомням къде живея вече от тринайсет години? — попита тя.
Това сякаш го жегна малко.
— Извинявай — каза намусено той и отпи от виното си.
— Е — започна тя с хищна усмивка, променяйки, или поне завъртайки кръгом темата: — Ако успея да си освободя време утре, искате ли да заведем децата да се запознаят с новата си леля Аурелия в репродуктивния център? Можем да отидем пеша, близо е. Хем ще се запознаят отблизо с работата на този вид клиники. Би било много образователно.
Рекламирането на Крац като музей на науката се прие по-добре от Екатерин, отколкото от Майлс, чието объркване придобиваше заплашителни размери. Екатерин откликна веднага:
— Ами да, човек никога не знае какво ще запали искрата на интереса у едно дете. Чудесна идея.
След което Майлс не би могъл да откаже, разбира се.
Бутилката се оказа празна. Решила, че това ще е най-подходящият повод да отпрати по леглата трима физически и емоционално изтощени възрастни, Корделия стана и решително ги поведе към сградата.
А още не се бе приближила дори до историята с Оливър. Е, всяка точка за скок с времето си.
Докато Джоул ескортираше решително Фреди Хейнис по улицата от вицекралския дворец, където не бяха открили Корделия и домочадието ѝ, към Крац, където се надяваше да сгащи плячката си, момичето направи един последен опит да се измъкне.
— Наистина, сър, само защото съм момиче не означава, че знам нещо за бебета. Аз бях най-малката.