Джентълмен Джоул и Червената кралица

10.

Точно според предвижданията на Корделия стана много късно, докато шестте превъзбудени и уморени деца се кротнат в леглата или поне бъдат целунати за лека нощ и заплашени със страшни наказания, ако станат още веднъж. Наложи се четирима възрастни да впрегнат усилията си за тази цел — Корделия, Майлс, Екатерин и дъщерята на един от фамилните гвардейци, която бяха довели със себе си да помага в борбата с дечурлигата в замяна на щедро заплащане и шанса за вълнуващо извънпланетно пътешествие.

— Можехме да ги зашеметим — изпъшка Корделия, когато и последната врата се затвори. — Имаме зашеметители в двореца…

Татко им, който не бе оправдал очакванията на Корделия в усмиряването на малолетната банда, каза:

— Съблазнителна мисъл, но Екатерин би възразила.

— Не, не бих — изпъшка на свой ред Екатерин.

Наистина изглеждаше уморена. Майлс изглеждаше… като навита пружина, но той си изглеждаше така по принцип. Корделия се замисли дали да не смете димящите отломки от вечерта и да изпрати и тях двамата по леглата.

— Е! — каза бодро Майлс, макар че усмивката му ѝ се стори репетирана. — Сега големите могат да седнат и да си поговорят.

Парад от спомени се зареди пред вътрешния ѝ поглед, всичките свързани с един по-млад Майлс, разтревожен и криещ от нея тревогите си. Тя ги прогони решително. „Забрави и прости.“ Или опитай поне. Заведе ги без коментар до любимото си място в задната градина, като се отби пътьом в кухнята да грабне бутилка вино и три чаши — обслужващият персонал отдавна си беше тръгнал. В меките сенки на разноцветните градински лампички тримата си придърпаха столове около една малка маса, Майлс отвори виното и наля. Своето разплиска, на майка си наля почти до ръба, а чашата на Екатерин остана наполовина пълна, или наполовина празна, може би; след кратко колебание тя взе бутилката от Майлс и си доля догоре.

— Възползвам се от твоята градина ежедневно — каза Корделия на снаха си. — Посрещам гости, провеждам работни срещи, а понякога просто сядам да си почина. Обичам това място.

Усмивката на Екатерин стана по-широка и по-жива.

— Благодаря. Може да използвам престоя си тук, за да внеса някои промени.

— Всъщност, щом така или иначе си тук, има един друг проект, който може да ти се стори интересен. Проектът за базата в Гридград вече е в ход и следващата ми цел е да преместя там планетарната столица, докато още мога. Което, освен многото други неща, ще означава и нов вицекралски дворец. С нова градина в съвсем различна климатична зона, която няма нищо общо с тукашната полупустиня.

— Наистина звучи интересно — каза неангажиращо Екатерин. — Но не знам колко дълго ще останем. А и не планирах да тормозя персонала ти с децата.

Тоест, разшифрова го без усилие Корделия, самата Екатерин би имала нужда от хора, които да ѝ помогнат за това начинание.

— Добре тогава, ще видя каква помощ мога да ти осигуря. — Корделия изрита обувките си и размърда пръсти. — Изненадата беше чудесна и аз много ви обичам всичките, Майлс, но в момента наистина съм много заета. Обикновено разполагам с няколко седмици да си разчистя графика за семейна визита. — Ясно ѝ бе, че няколкото пролуки, които беше маркирала за Оливър, първи ще станат жертва на нововъзникналата ситуация. По дяволите.