Джентълмен Джоул и Червената кралица

А после един радостен, задъхан детски глас извика:

— Бабо!

Корделия погледна над рамото му и очите ѝ се разшириха.

— Ох, по дяволите — промълви тя, толкова тихо, че само Джоул я чу. Разделиха се.

Той се обърна, а после се наложи да подпре Корделия, която едва не падна от сблъсъка си с две малки телца, които изхвърчаха откъм арката на входа и се метнаха собственически да я прегръщат. За него място не остана.

Пищящият детски щурм продължи с втора вълна. Едно по-малко и друго, още по-малко дете се появиха в галоп да се състезават с първите нападатели за място по торса на семейния матриарх. Последваха ги две прощъпалчета, които явно не схващаха за какво е цялото това вълнение, нито кои са тези високи възрастни, но видимо бяха решени да се включат в надпреварата.

Джоул не беше виждал лице в лице воркосиганските хлапета от три години — по онова време бройката им беше по-малка, а и самият той мислеше за други, много по-неприятни неща, — но беше виждал видеосъобщенията на Корделия и лесно сортира децата. Алекс и Хелън — тъмнокосото момче и кестенявото момиче, вече единайсетгодишни или там някъде, близнаци само по силата на общата дата, на която бяха отворени репликаторите им. Елизабет, на осем, и Таура, на пет, с по-естествена или поне по-традиционна разлика във възрастта. Селиг и Симон, още един чифт не-близнаци на еднаква възраст, някъде на две, последното попълнение в семейството — не само по ред, а и по план, ако Джоул бе разбрал правилно, — заченати скоро след погребението на Арал. Според Корделия появата им била резултат от острото усещане за смъртност, превзело Майлс след преждевременната кончина на баща му. Очите на всичките варираха в сиво-синята гама, но по наследство, а не по избор — родителите им бяха решили да се оставят в ръцете на генетичната лотария по този въпрос. Мислите на Джоул се отплеснаха към замразените ембриони в клиниката и той бързо им дръпна юздите.

— Къде са мама и татко? — надвика Корделия тълпата. — Кога пристигнахте?

Хелън се писа говорител на групичката:

— Преди два часа. Тате каза, че ще сме изненадата. Изненадахме ли те, бабо?

Корделия, възстановила в голяма степен самообладанието си, отвърна подобаващо:

— Като Зимен празник посред лято — каза тя и разроши обичливо косата на момичето с едната си ръка, а с другата разроши косата на братчето му. — А това ще да е Дядо Мраз.

Джоул проследи погледа ѝ до входната врата, където, размахал бастунче, се появи един много нисък леко прегърбен тъмнокос мъж около четиридесетте, придружен от висока тъмнокоса жена на същата възраст.

— Реших, че изненадата ще ти хареса! — заяви Майлс с широка усмивка, макар че смутената физиономия на Екатерин над главата му говореше за друго.