Джентълмен Джоул и Червената кралица

Отговори му Екатерин:

— Дойдохме с редовния пътнически кораб. Като никога не пътуваме по работа, а семейно, и решихме, че не е редно да се възползваме от услугите на имперските служби. — Усмивката ѝ му се стори по-искрена от тази на съпруга ѝ. — На децата им беше много по-приятно, отколкото в теснотията на куриерските кораби. Имаха си и компания в лицето на група интересни бъдещи колонисти.

— Които бяха подложени на подробен разпит — добави Майлс. — Май трябва да дам децата под наем на ИмпСи.

— Ох, тате — каза Хелън и завъртя очи. Алекс само сви устни едва забележимо.

Аха, значи бяха стигнали до фазата „ох, тате“. Преди няколко години близнаците обожаваха безрезервно баща си, вярваха, че той пали и гаси звездите. Явно пубертетът чукаше на вратата.

Злорадата усмивчица на Джоул бързо се стопи, когато му хрумна да се запита какво ли означава „семейно“ за Корделия, майката на ключов бараярски граф и приемна майка на император. Възможно ли бе например император Грегор да е изпратил лорд-ревизор Воркосиган със задача да провери дали вицекралицата на Сергияр не е полудяла?

„Не е луда — прииска му се да възрази. — Просто е бетанка.“

Е, тази мисъл беше по-добре да запази за себе си.

— И Ники ли е с вас? — обърна се той любезно към Екатерин. Синът ѝ от първия брак, голямо момче, вече на… колко, на двайсет? Не, на повече.

Тя поклати глава.

— Каза, че има много да учи и не може да дойде. Скоро завършва и наистина е натоварен.

— Вече завършва? — каза Джоул.

— Да, знам. — Усмихна се накриво и позалитна, когато малките близнаци се блъснаха в краката ѝ. Наведе се да вземе едното, другото увисна за крачола на панталона ѝ и впери подозрителен поглед в Джоул.

— Е. Май няма да имате нужда от мен тази вечер — извини се той. — Приятно прекарване със семейството ти, Корделия.

Тя му отправи напрегната усмивка и разшири едва доловимо очи в знак на преувеличен ужас.

— Ще трябва да отложим съвещанието. Ще ти звънна по-късно. — Прати гвардеец Риков, който се бе появил междувременно и изчакваше дискретно настрани, да намери кола и шофьор, които да върнат Джоул в базата. Никой не го покани да остане.

Уж да го изпрати, Корделия успя да затвори вратата между тях и семейството си.

— Не ми се стори твърде изненадана от появата им — отбеляза той.

— Да, само ужасена. — Корделия изкриви лице в гримаса. — Не подозирах, че ще цъфнат така. Наистина съжалявам.

Джоул разчете последното като излагане на факт, а не като извинение, и кимна унило.

— Работата е там, че им изпратих видеосъобщение преди… малко след като започна орбиталната ти смяна. Казах на Майлс за сестрите му. Не можех да отлагам повече.

Джоул изчисли наум приблизителното съотношение време/скорост/разстояние, като включи ден-два за организирането на шест деца, съпруга и антураж. Доста скоростна реакция, показа резултатът.

— А за… за братята му?

Корделия поклати глава.

— Още не. Но казах на Грегор строго поверително.