Джентълмен Джоул и Червената кралица

Таура не гласува, зарязала дамата в полза на лудешко въртене около оста си.

— Екатерин?… — сети се със закъснение Майлс да поиска одобрение.

Екатерин погледна свекърва си.

— Ти какво мислиш? Дали ще е безопасно?

— Ами да — кимна вицекралицата. — И аз ще се радвам да дойда. Не съм виждала този стар кораб, откакто счупих бутилка шампанско в корпуса му за официалното откриване. Няколко месеца след като се върна от войната при Центъра Хеген, забележете, и след като приключиха с ремонта. Дива история беше онова откриване. Бутилката беше от специално захарно стъкло, каквото използват за каскадите във филмите, и трябваше да ме затворят в силов мехур, за да уловят парченцата. Абсолютно безсмислено и откачено. Съвсем по бараярски.

— Тази традиция съвсем не е само бараярска — възрази Джоул. — И други орбитални корабостроителници правят същото. — След малко попита с любопитство: — Вие какво правите на Бета?

— Разплискваме вода по корпуса. Когато си във вакуум, се получава доста по-вълнуващо, отколкото звучи. — Устните ѝ трепнаха и тя сведе поглед към децата. — Всичко това се корени в суеверията на Старата Земя. Идеята била да се направи жертвоприношение, с което да се умилостивят опасните богове на съдбата и морето. Нещо като подкуп. Един вид, вземи туй вино, но пощади кораба ми. И живота ни.

Алекс смръщи вежди.

— Но… староземяните не са имали космически богове по онова време, нали? Така че защо го правим сега?

— Защото все още вярваме в добрия и лошия късмет, предполагам. — Корделия сви рамене. — Напомнете ми някой път да ви обясня за символизма, проектирането и изместването.

— Което е доста по-лесно, отколкото да обясниш страха, загубата, смъртта и скръбта — прошепна в ухото ѝ Джоул.

— Мислиш ли? — прошепна в отговор тя. — Защо според теб хората са измислили тези психологически врели-некипели? Да добавим към лекцията и дистанцирането?

Ако питаха Джоул, да се консултираш по въпросите на безопасността с бивш командир от Бетанския астрономически корпус беше като да търсиш хляб в железария, но след кратко колебание Екатерин позволи на Корделия да успокои майчините ѝ страхове. Майлс беше с две ръце за предложението и това явно се отрази благоприятно на отношението му към Джоул — вече го гледаше почти благосклонно.

След като достави непълнолетната труженичка и отправи предложението си, Джоул се сбогува с всички и тръгна да си ходи, умърлушен, задето така и не бе могъл да размени две думи насаме с Корделия. Тя обаче го последва в коридора и стисна силно ръката му — повече от това не можеха да си позволят в момента.

— Още шест деца, Корделия? — подразни я той и хвърли поглед към вратата. — Сигурна ли си?

— Не всичките наведнъж — поправи го тя. — А и бих могла да спра по всяко време. На теория.

Той изсумтя, после каза вече сериозно: