Джентълмен Джоул и Червената кралица

Екатерин грейна, когато Джоул я запозна с Фреди, и стисна приятелски ръката на момичето. Фреди намери сили за последен отпор, макар че явно намираше една графиня за доста по-плашеща от някакъв си адмирал.

— Аз наистина не знам много за бебета, мадам…

— О, за най-малките ще се грижи бавачката им. Алекс и Хелън… — Джоул усети как Екатерин редактира в движение изложението си, когато двамата гореспоменати се приближиха да инспектират новодошлата, — са твърде големи за детегледачка. По-скоро ще им трябва някой местен, който да ги разведе из града.

„Браво, Екатерин, добре се справяш.“

При тази новина Фреди поизправи гръб. Екатерин ѝ представи останалите от семейството.

Джоул вметна строго:

— И никакви екскурзии в провинцията за взривяване на вампирски балони, освен ако вицекралицата не е с вас.

Фреди примижа, а близнаците наостриха уши — явно не бяха подозирали, че такава здравословна дейност сред природата е на разположение. След кратка пауза Джоул добави:

— Непременно я подсети да си вземе лазерната показалка.

Това му спечели три съвсем празни погледа. Джоул се ухили и тръгна да потърси графа. Откри го да стои с майка си пред един рафт, където сред другите проекто-хора се намираше и сестра му Аурелия.

Майлс отстъпи екранчето на Корделия с думите:

— Човешките същества наистина не са особено привлекателни на този етап от играта.

Тя се взря в малкия монитор.

— Да бе. Ако не ме лъже паметта, ти беше омагьосан от вашите топчици.

— Беше новост — отвърна той. — Вече съм им свикнал.

Тя се усмихна, без да отделя поглед от монитора.

— В петия месец ти изглеждаше като удавено коте.

Майлс примигна.

— Видяла си ме?

— Само за миг, след като те извадиха от разреза в корема ми и преди да припадна от кръвозагуба.

— Чакай, била си в съзнание по време на операцията?

— В началото. Споменавала ли съм, че така е по-добре?

— Многократно.

Майлс се обърна с видимо облекчение към новодошлия.

— Добро утро, адмирал Джоул. Майка каза, че ще измислите нещо. Удивен съм, но и признателен, наистина.

„Добре.“ Корделия му се беше обадила много късно предната вечер, разговорът им беше кратък, но явно Джоул правилно бе разчел основната ѝ тревога. Недостигът на работна ръка беше предизвикателство на всяко ниво. Радваше се, че не се бе наложило да прибягва до подчинените си, за да ѝ помогне, макар че би го направил при нужда. Вместо това се обади на Фьодор и той пожертва Фреди без грам чувство за вина, дори с немалък ентусиазъм всъщност.

Кимна на Майлс и за пръв път му хрумна да се запита какво ли е било да расте с мисълта, че майка му е обезглавила император, за да му спаси живота. Дали за такова нещо ти се подиграват в училище? Майлс беше на двайсет, когато двамата се запознаха, предстоеше му да се дипломира от Академията, нетърпелив да се гмурне в несъмнено трудно спечелената си военна кариера. Видимо изпълнен със страхопочитание към бащата, когото обожаваше, младият Майлс сякаш приемаше майка си за даденост. Дали Корделия би сметнала това за тиха победа?