Да започнем отначало

— И какво прави, докато аз се занимавах с бизнес?

Започвам да ровя в паметта си за някоя смешка или анекдот.

О, да, сетих се! Навеждам се напред. Това, което ще кажа, ще му хареса.

— Никога няма да познаеш какво правих снощи — започвам и вече вътрешно се смея, мислейки за времето, прекарано е Фиона и рибките. Правя пауза, за да го накарам да изпита нетърпение, но вместо това той изглежда разсеян. Чувствам леки вибрации.

— Какво е това?

— Моят айфон — отвръща, взема го от масата и поглежда екрана. — Имейл от офиса ни в Женева.

Бях забравила за неговия айфон. Откакто скъсахме, бях толкова заета с липсата на хубавите неща, че не мислех за останалите дреболии. Все едно паметта ти редактира всички досадни и дразнещи навици или нещата, които не харесваш във връзката, и ти предлага една розова версия. Или все едно да изхвърлиш всички снимки, на които не изглеждаш добре, и да оставиш само онези, на които се харесваш. Така че, когато разглеждаш фотографиите от миналото лято в Гърция, получаваш изкривената представа, че си с няколко килограма по-слаба, нямаш целулит и косата ти всеки ден е прекрасна. Докато всъщност истината е, че през половината време си изгледала ужасно, косата ти е била с жълтеникав оттенък от хлора в басейна, а когато слънцето огрява краката ти директно отзад, бедрата ти изглеждат като… Шшшшт! Я, по-тихо, никой да не чуе!

Но разбира се тези снимки са изтрити, а с тях и лошите спомени. Само че сега лошите спомени се завръщат, мисля си, докато гледам Себ, който пише на телефона. Чувствам познато раздразнение. Този път обаче ще се опитам да не обръщам внимание. Правя се, че не забелязвам. И няма, повтарям няма да загубя търпение, да си изтърва нервите и да започна да хвърлям айфони през прозореца на колата (в своя защита трябва да обясня, че тогава го помолих да спре да кара и да пише съобщения едновременно, което, както всеки знае, е опасно). Вместо това, ако се случи отново, просто учтиво ще го помоля да спре, ще сляза и ще тръгна пеша.

— Всичко наред ли е? — питам, когато чувам познатия звук за изпращане на съобщението.

— Да, просто трябваше да свържа някои изтървани краища — кима той и оставя апарата. — Та какво казваше?

Само че ентусиазмът ми вече е помръкнал и историята повече не ми изглежда забавна.

— О, нищо — кимам леко с глава.

— Хей, Себ!

Гласът е с тежък американски акцент и ни кара да вдигнем глави, за да видим до масата ни един доста едър мъж с костюм.

— Здравей, Крис! — Себ скача, следва много пляскане на ръце и потупване по рамото. — Как си?