Да започнем отначало

Като вижда колко е малък, тя въздиша разочарована и го връща с неохота.

— Какво друго си… — и млъква насред дума, когато наднича в другата торба. — Боже, за кого са всички тези спортни облекла?

— За мен — отвръщам колкото може по-безгрижно и вземам чайника.

— За теб? — погледът й прескача от лентите за глава върху мен и обратно. — Но ти мразиш спорта!

— Миналата година гледах Уимбълдън — защитавам се аз.

— Само защото беше влюбена в Надал! — напомня ми и си обменяме похотливи погледи. — Последния път, когато си играла нещо, беше народна топка в училище, не помниш ли?

Помня, помня. Помня как за пореден, сигурно хиляден път, не можах да уцеля. През всички години, нито веднъж не уцелих.

— Добре де, може би се нуждая от малко повече упражнения за координация очи-ръка — признавам, посягам към пакетчетата с чай и се прицелвам с тях към чашите. — Но не съм чак толкова зле. Ето, виж!

Хвърлям пакетчетата, които въобще не уцелват, и падат на пода.

— Междувпрочем, не става дума за спорта, а за упражнения и движения, за да се поддържа форма — казвам бързо и избягвам погледа на Фиона, докато ги вдигам. — Както добре знаеш, нали пишеш за красота и здраве — добавям като подчертавам последната дума.

— Аз пък ще ти кажа, че днес два пъти извеждах Талула на разходка — хвали се гордо тя.

— Сериозно ли? — отивам да взема мляко от хладилника и се обръщам изненадано към нея. — Къде се разхождахте, край реката ли?

— Не, до „Примарк“39. Видяла ли си разпродажбите там? Удивителни са.

Избухвам в неудържим смях.

— Водила си Талула в „Примарк“? — не знам кое е по-смешно — дали това, че Фиона въобще е успяла да изведе кучето на разходка, или физиономията на Пипа, когато разбере, че любимото й куче е било в „Примарк“, а не в „Прада“.

— И в „Уотърстоунс“40 — добавя Фиона, леко засегната от реакцията ми. — Купих една книга от световноизвестния експерт по кучета Цезар Милан — „Как да отгледаме идеалното куче“.

— Браво на теб! — кимам, опитвайки се да остана сериозна. Фиона очевидно приема задълженията си към Талула съвсем сериозно.

— Всъщност, мисля, че ще я изведа още веднъж сега — продължава тя, изключва компютъра и посяга към палтото си. — Талула, разходка! — нещо се търкаля по килима и виждам, че е самата Талула. — Трябва да покажете на новото си куче кой командва тук — обръща се Фиона авторитетно към мен, вероятно имитирайки Милан Цезар. — Да му покажете кой е шефът. — Очевидно е много доволна от себе си и се обръща към кучето, което все още се търкаля по килима, но не мърда. — Разходка! — повтаря заповеднически тя, този път малко по-високо. Талула отваря лениво очи, после ги затваря, сякаш казва: „Ти си луда, ма жено, навън е адски студено.“