Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Като си спомня за снощи, направо потръпвам. Не искам да мисля за скъпото си сексапилно бельо. Сега то лежи смачкано и разкъсано на дъното на чантата ми, тъй като не бях (как да се изразя по-деликатно?), не бях достатъчно бърза. Кълна се, пикантната храна трябва да се сервира с предупреждение от здравните власти: „Внимание! Причинява сериозни увреждания на сексуалния живот и бельото ви.“ Както върху цигарените кутии.
— О, да не забравя, един приятел скоро ще се жени и се питам дали можеш да ме придружиш? — задава въпроса той, докато прави разтягане на краката.
— Сватба? — при споменаването на тази дума, всички мисли за повреденото ми бельо се изпаряват и аз чувствам задоволство. Той ме кани да го придружа на сватбата на приятел. Вече.
— Не сме точно приятели, по-скоро колеги.
Умът ми препуска бързо. На кого му пука чия е сватбата? Всеки знае, че едно момче трябва да има наистина сериозни намерения, преди да се реши да покани момичето на нечия сватба. Това е неписано правило. Не водиш приятелката си да види сватбения валс на друга двойка, освен ако не искаш да последваш примера им. Това е нещо като публична декларация — със същия успех може да публикуваш обява в „Таймс“, в която да пише: „Ето, това е тя, моята бъдеща жена!“
— Кога е събитието? — питам, опитвайки да не покажа колко съм развълнувана. Боже, какво ще облека? Ще ми трябва нова рокля. И нови обувки.
— След седмица в сряда, но ще бъде просто обяд. И двамата са адвокати и имат следобедни срещи по програма… — Той се навежда под доста странен ъгъл. — Е, какво ще кажеш?
О, боже! Какво да кажа! Да! Очарована съм, кога ще се срещнем, трябва ли да купя подарък…
Думите са готови да излязат от устата ми със скоростта на самолет, който се засилва да излети, когато неочаквано си спомням последния път, когато ходих на сватба. Букетът. Кавгата. Себ ми каза, че не вярва в брака.
Всъщност, като се замисля…
— Не, не мисля така — казвам, натискам спирачките и правя обратен завой.
Той обръща глава и ме поглежда изненадано. Очевидно не е отговорът, който е очаквал.
— Не е нужно да вземаш свободен ден. Ще бъде кратко, само бързо „Да, взимам тази жена“, чаша шампанско и обратно в офиса на работа — успокоява ме той.
— Не е заради това — клатя глава аз.
— Не е ли? Тогава какво е?
Преглъщам трудно и кръстосвам пръсти зад гърба си, защото отново ще излъжа.
— Не вярвам в брака.
— Така ли? — той ме гледа изумено. Сигурно съм първото момиче, което някога е произнасяло тези думи пред него.
— Аз… Мисля, че ще бъде лицемерно да отида на сватба, при положение че нямам такива разбирания — продължавам твърдо и се чувствам горда от себе си, че отстоявам принципите си. Дори и да не са съвсем истински. — Надявам се да ме разбереш.
Себ все още ме гледа в пълно изумление. Сякаш не може да повярва на ушите си.
— О, да, разбира се — най-накрая успява да намери гласа си. — Същото мисля и аз. Не вярвам в брака. Защо трябва да се жени човек? Това е толкова остаряла институция и абсолютно излишна загуба на пари.
— Да, точно така — съгласявам се и въртя очи. — Цялата тази скъпа дандания само за един ден!
Звуча наистина убедено, сякаш сама започвам да вярвам в това. Искам да кажа, че може би е прав. Може би бракът няма място в модерния свят и аз съм била старомодна. В края на краищата, феминистките не се ли бориха точно за това през годините? Нали заради това майка ми е изгорила сутиена си? Е, не лично моята майка.
— Не мога да разбера тези момичета, които са обсебени от една бяла рокля, огромен воал и меден месец на сафари! — сумтя презрително.
Всъщност, признавам си, че да отида на сафари през медения си месец винаги е било моята мечта. Изглежда ми толкова романтично: да летиш с балон над Серенгети с любимия си съпруг, да пътуваш на разсъмване с джип из храсталаците, за да видиш лъвовете и слоновете с мъжа, с когото ще прекараш остатъка от живота си, да пиеш по залез-слънце джин с тоник край лагерния огън и да правите заедно планове за бъдещето…
Но пък кой казва, че не може да отидеш на сафари по друг повод, просто така? Не е необходимо непременно да се омъжиш.