Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— А какво казва Цезар, ако кучето не ти обръща внимание? — питам, опитвайки се да потисна усмивката.
— Е, още не съм стигнала дотам… — тя прелиства книгата, търси и накрая се предава. — Но съм сигурна, че винаги има случаи, когато трябва да приложиш повече практически познания по въпроса. — Пристягайки диамантената каишка на Талула, тя я дърпа. — Виж, не съм съвсем безпомощна с животните… — добавя, докато Талула става неохотно и я последва през кухнята, драпайки с ноктите си. — Хамстерите бяха просто нещастна случайност.
— Да, нещастна — съгласявам се.
Тя се изчервява.
— Извинявай, може ли да взема за малко червения ти шал?
— Стига да го намериш — отговарям, изувам обувките си и окачам палтото си. — Не съм го виждала, откакто го взе последния път.
Фиона винаги взима разни неща назаем и никога не ги връща обратно.
— Сигурно е някъде… — Млъквам, защото виждам, че вече е увит около врата й.
— Супер, благодаря — усмихва ми се тя. — Е, трябва да тичам.
Чувам, че вратата се затваря, тръшкам се на дивана и пускам телевизора.
Блаженство. Сама вкъщи в събота вечер пред телевизора — точно както най-много обичам. Флий се сгушва в скута ми, докато посягам към кутията със сладкиши върху страничната облегалка на дивана и пъхам ръката си в нея. Само че… пръстите ми ровят и опипват, докато стигат до дъното, откъсвам очи от „Х-фактор“ и поглеждам… тя е абсолютно празна. Някой е изял всичко!
И този някой, разбира се, не е Фиона! — мисля си криво, спомняйки си как разпалено отричаше и се опитваше да прехвърли вината на Флий. Притискам го нежно към себе си, а той мърка високо, очевидно недоволен от факта, че винаги е бил изкупителната жертва.
— Голяма мистерия, нали? — говоря на себе си. — Абсолютна и непонятна мистерия.
Стряскам се от звъненето на телефона ми. Вземам и гледам екрана. Себ? Изненадана съм. Обажда ми се чак от Женева!
— Здравей! — поздравявам го със задоволство.
— Здравей! — отговаря със специфичния си американски акцент той. — Как си там?
— Добре. А ти?
— Страхотно, защото говоря с теб — отвръща и аз чувствам, че ме обзема щастие. Минала е само седмица, но това не са игрички. Можем просто да сме абсолютно откровени един е друг.
— И какво правиш? — продължава да пита, живо заинтересован той.
За част от секундата си представям как стои в някакъв петзвезден хотел в Женева, ще прекара вечерта в скъп и претенциозен ресторант със своите бизнеспартньори с баровски костюми и неочаквано не искам да призная, че лежа на дивана и гледам скучно телевизионно шоу с котката си в събота вечер.
— Току-що се върнах от фитнес — казвам бързо.
Честността невинаги е най-добрата политика, нали?
— Сериозно? В събота вечер? Ти направо страдаш от пристрастяване — одобрително заявява той.
Освен това на никого не вреди. Той няма да узнае.
— И колко пробяга?
— Ами… не много, около десет мили — казвам първата цифра, която ми идва на ум.
— Какво?! Това е страшно много! — звучи впечатлен.
— Да, така е — съгласявам се. Кой дявол ме накара да кажа десет? Три щеше да е достатъчно.
— Сигурно цялата си в пот — продължава да подпитва нечестиво.
— Да, мокра съм — отговарям. Какво толкова, за какво да се притеснявам? Себ няма да разбере. Нали е чак в Женева? Освен това започвам да ходя на фитнес още в понеделник, така че не лъжа напълно. Само изпреварвам малко събитията. Наистина имам намерение да бягам десет мили. Просто първо ми трябва малко практика, това е всичко.
— Значи сега ще си вземеш един душ, нали? — продължава той.
— Да, първото, което направих, като влязох вкъщи, бе да сваля дрехите си — влизам в тона му и аз.
— И сега си гола?
— Напълно. Само аз и сапунът.