Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Да започнем отначало - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Да започнем отначало

Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:

В своите романи („Внимавай какво си пожелаваш“, „Без гордост и предразсъдъци“, „Ако върнеш времето назад“ и „Ти, който не си за мен“) Александра Потър съчетава романтика, хумор и неочаквани обрати с малко магия и чудеса, с които прекрачва границите на обичайното. Създава усещане за бягство от действителността, в което потъваш като в прекрасна следобедна дрямка. Често тези съвременни приказки са вдъхновени от собствения й живот.
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 152
Перейти на страницу:

Гледам нервно менюто. До всяко блюдо има илюстрация и обяснение колко е люто. Повечето изглежда са или люти като огън, или направо запалителни.

— Не знам. Да ти призная, не съм чак толкова гладна.

— След всички тренировки днес? — протестира Себ. — Я, стига, трябва да си гладна като вълк! Тези десет мили са изгорили цял тон калории. Трябва да ядеш, за да заредиш батериите.

— Така ли?

— Точно така — той е съвсем сериозен.

— Това ли е всичко? — прекъсва ни сервитьорът.

— Всъщност има още нещо — обръщам се към него. — Може ли бутилка вода? Голяма.

Окуражавам се сама. Както изглежда водата ще ми бъде много нужна.

Остатъкът от вечерта минава като в мъгла, причинена от сълзите в очите ми вследствие на цвърчащи люти блюда, нудълси, от които езикът ти се гърчи и люти чушки, с които можеш да разбиеш дори Антъни Кийдис42. Всяко блюдо е по-люто и по-пикантно от предишното и аз непрекъснато бърша лицето си със салфетка, за да попия потта, която тече по него. В един момент Себ ме храни с клечки и аз си спомням някаква статия за човек, който умрял, защото бил ял люто.

Но съм непоколебима. По някаква неизвестна причина ми е даден втори шанс да накарам този мъж да се влюби в мен. Не мога да го пропилея! Ще направя тази среща различна, ако ще и това да ме убие! Като си вдъхвам кураж и потискам рецепторите си за вкус, опитвам от всяко ястие. Слава богу, успях да издържа и да оживея, и с облекчение се прибирам в апартамента на Себ, където двамата се сгушваме на дивана.

Сега вече е добре, мисля си, докато се гушкам в него.

— Мога ли да си направя скришното местенце? — питам, като вдигам лицето си към него, докато той ме прегръща.

— Какво? — гледа ме неразбиращо.

— Знаеш, моето ъгълче — повтарям, сетне виждам, че не разбира за какво говоря и го дразня. — Не знаеш ли какво е да си направиш ъгълче?

— Ами, не — признава леко учуден той. — Трябва ли?

— Абсолютно.

— Аз бързо се уча — смее се със закачливи пламъчета в очите.

— Добре, в такъв случай… — Увивам тялото си около него и вкарвам рамото си в подмишницата му, като се настанявам в пространството между ребрата и извивката на ръката му. Преди обичах да лежа в тази поза с него. Това е едно от милионите неща, които ми липсваха, докато бяхме разделени. — Пространството ето тук, виждаш ли, има малко скрито местенце, в което може да се сгушиш. Затова се нарича тайното ъгълче.

Само дето нещо не се чувствам особено удобно и комфортно. Което е странно, мисля и се чувствам разконцентрирана.

— Сигурна ли си? — смее се той. — Може би ни трябва възглавница?

— Не, не ти трябва възглавница — завъртам се още повече.

— О, внимавай, контузих ръката си във фитнеса — мръщи се той.

— Извинявай — променям веднага положението. — Така по-добре ли е?

Той също се върти.

— Да, сега е по-добре. А ти как се чувстваш?

— Чудесно.

Макар че честно казано, не е както си го спомням. Всъщност вратът ми е извит под странен ъгъл и ръцете ми са смачкани. Прилича както след като сте правили секс и все още лежите вплетени един в друг, ръката ти изтръпва, но ти не искаш да кажеш нищо и не смееш да мръднеш.

Както и да е, няма значение, защото скоро забравям игличките, които боцкат ръката ми, докато Себ ме целува.

— Знаеш ли, винаги съм смятал, че едно момиче, което може да яде люта пикантна храна като теб, е много, много секси…

— Нима? — чувствам трепет.

— Абсолютно — мърмори, докато прокарва пръсти под роклята ми. — Я, виж ти, какво е това? — възкликва одобрително, когато открива новия ми корсаж.

— Харесва ли ти?

— Да ми харесва? Какво говориш! Обожавам го… — дъхът му е горещ и гали ухото ми.

— Ммммм — лягам по гръб, щастлива от очакването и доволна от усилието, което бях направила. И парите, които бях изхарчила. Но всичко си заслужаваше.

Ръцете му галят бедрата ми и аз чувствам надигащото се желание. Боже, обичам тази част.

Той започва да ме целува, чувствам как се разгорещява, възбужда и натежава върху мен, когато стомахът ми неочаквано издава звук.

— Извинявай — успявам да произнеса, но той запушва устата ми с още по-страстна целувка.

Възбудата ми расте, докато Себ започва да целува онези приятни зони зад ухото. Изпускам неволен тих стон.

вернуться

42

Антъни Кийдис — р. 1962 г., вокалист на групата „Ред хот чили пепърс“. — Б.пр.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 152
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)