Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
Гледам нервно менюто. До всяко блюдо има илюстрация и обяснение колко е люто. Повечето изглежда са или люти като огън, или направо запалителни.
— Не знам. Да ти призная, не съм чак толкова гладна.
— След всички тренировки днес? — протестира Себ. — Я, стига, трябва да си гладна като вълк! Тези десет мили са изгорили цял тон калории. Трябва да ядеш, за да заредиш батериите.
— Така ли?
— Точно така — той е съвсем сериозен.
— Това ли е всичко? — прекъсва ни сервитьорът.
— Всъщност има още нещо — обръщам се към него. — Може ли бутилка вода? Голяма.
Окуражавам се сама. Както изглежда водата ще ми бъде много нужна.
Остатъкът от вечерта минава като в мъгла, причинена от сълзите в очите ми вследствие на цвърчащи люти блюда, нудълси, от които езикът ти се гърчи и люти чушки, с които можеш да разбиеш дори Антъни Кийдис42. Всяко блюдо е по-люто и по-пикантно от предишното и аз непрекъснато бърша лицето си със салфетка, за да попия потта, която тече по него. В един момент Себ ме храни с клечки и аз си спомням някаква статия за човек, който умрял, защото бил ял люто.
Но съм непоколебима. По някаква неизвестна причина ми е даден втори шанс да накарам този мъж да се влюби в мен. Не мога да го пропилея! Ще направя тази среща различна, ако ще и това да ме убие! Като си вдъхвам кураж и потискам рецепторите си за вкус, опитвам от всяко ястие. Слава богу, успях да издържа и да оживея, и с облекчение се прибирам в апартамента на Себ, където двамата се сгушваме на дивана.
Сега вече е добре, мисля си, докато се гушкам в него.
— Мога ли да си направя скришното местенце? — питам, като вдигам лицето си към него, докато той ме прегръща.
— Какво? — гледа ме неразбиращо.
— Знаеш, моето ъгълче — повтарям, сетне виждам, че не разбира за какво говоря и го дразня. — Не знаеш ли какво е да си направиш ъгълче?
— Ами, не — признава леко учуден той. — Трябва ли?
— Абсолютно.
— Аз бързо се уча — смее се със закачливи пламъчета в очите.
— Добре, в такъв случай… — Увивам тялото си около него и вкарвам рамото си в подмишницата му, като се настанявам в пространството между ребрата и извивката на ръката му. Преди обичах да лежа в тази поза с него. Това е едно от милионите неща, които ми липсваха, докато бяхме разделени. — Пространството ето тук, виждаш ли, има малко скрито местенце, в което може да се сгушиш. Затова се нарича тайното ъгълче.
Само дето нещо не се чувствам особено удобно и комфортно. Което е странно, мисля и се чувствам разконцентрирана.
— Сигурна ли си? — смее се той. — Може би ни трябва възглавница?
— Не, не ти трябва възглавница — завъртам се още повече.
— О, внимавай, контузих ръката си във фитнеса — мръщи се той.
— Извинявай — променям веднага положението. — Така по-добре ли е?
Той също се върти.
— Да, сега е по-добре. А ти как се чувстваш?
— Чудесно.
Макар че честно казано, не е както си го спомням. Всъщност вратът ми е извит под странен ъгъл и ръцете ми са смачкани. Прилича както след като сте правили секс и все още лежите вплетени един в друг, ръката ти изтръпва, но ти не искаш да кажеш нищо и не смееш да мръднеш.
Както и да е, няма значение, защото скоро забравям игличките, които боцкат ръката ми, докато Себ ме целува.
— Знаеш ли, винаги съм смятал, че едно момиче, което може да яде люта пикантна храна като теб, е много, много секси…
— Нима? — чувствам трепет.
— Абсолютно — мърмори, докато прокарва пръсти под роклята ми. — Я, виж ти, какво е това? — възкликва одобрително, когато открива новия ми корсаж.
— Харесва ли ти?
— Да ми харесва? Какво говориш! Обожавам го… — дъхът му е горещ и гали ухото ми.
— Ммммм — лягам по гръб, щастлива от очакването и доволна от усилието, което бях направила. И парите, които бях изхарчила. Но всичко си заслужаваше.
Ръцете му галят бедрата ми и аз чувствам надигащото се желание. Боже, обичам тази част.
Той започва да ме целува, чувствам как се разгорещява, възбужда и натежава върху мен, когато стомахът ми неочаквано издава звук.
— Извинявай — успявам да произнеса, но той запушва устата ми с още по-страстна целувка.
Възбудата ми расте, докато Себ започва да целува онези приятни зони зад ухото. Изпускам неволен тих стон.
42
Антъни Кийдис — р. 1962 г., вокалист на групата „Ред хот чили пепърс“. — Б.пр.