Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
— Ммм, много възбуждащо — казва, а аз се смея.
— А как мина твоята среща? — питам преди разговора ни да загрубее напълно и да мине на вълна порно.
— Божествено. Сключихме сделка.
— Това е чудесно! — изпитвам истинска гордост. Никога няма да разбера какво точно работи Себ в напълно непонятния за мен финансов свят, но знам, че е много добър. — Тогава какво ще направиш, за да го отпразнуваш?
— Ще те изведа на вечеря.
— Ха-ха, много смешно.
— Защо да е смешно?
— Ами, ако случайно си забелязал, аз не съм в Женева.
— Нито пък аз.
— Как така не си? — изненадвам се.
— Долетях по-рано, за да те видя.
— Сериозно ли говориш? — сядам стреснато на дивана и премествам Флий от скута си. Той издава недоволно мяукане.
— Да, в момента шофирам от летището и се отправям към теб. Номерът беше двайсет и седем, нали?
Изненадата направо засяда в гърлото ми — дебела и твърда, поради което моментално загубвам дар слово.
— А… да — успявам да измуча. — И къде точно си? — което звучи като безобиден въпрос, но аз отчаяно трябва да знам колко време имам. Ако е час ще мога да взема душ, да измия и изсуша косата си и да изгладя роклята си. Ако е четирийсет и пет минути ще трябва да избирам между мокра коса и смачкана рокля. Ако е по-малко от половин час — и двете… Ако е петнайсет минути…
— Аз съм отвън, пред вратата.
Край, загубена съм.
В този миг звънецът звъни и аз почти подскачам на дивана…
Мамка му!
— Да, ей сега — казвам, като едва преглъщам и се опитвам да запазя гласа си спокоен, но един друг глас се обажда: ти току-що му каза, че се връщаш от фитнес! Току-що му каза, че си тичала десет мили! Каза му, че си цялата в пот и се нуждаеш от душ! Поглеждам се, обута съм в джинси и кожени чехли, с чаша чай в ръка. Въобще не приличам на човек, който току-що е пробягал десет мили.
— Качвай се, последния етаж, апартамент седем.
Но трябва да заприличам! За по-малко от три минути!
Хвърлям телефона, скачам от дивана, смъквам дрехите, прекосявам гола апартамента, като прикривам следите от чаши чай, торбите от мола и споменатите дрехи, с които бях облечена и навличам новия клин, спортния сутиен и лентата за чело. Завързвам маратонките и тичам пред огледалото в коридора, за да се видя. Само че нещо липсва…
Тичам в банята, изваждам от шкафа пластмасовото шише със спрей, с което пръскаме дрехите при гладене. Започвам да пръскам лицето и гърдите си — трябва да изглеждам все едно съм мокра от пот.
Насред пръскането, чувам почукване. О, боже, той вече е тук!
Докато стигна до вратата и я отворя, наистина оставам без дъх.
— Хей, я се виж, цялата си мокра! — хили се той.
— Да, знам, извинявай.
Прегръща ме и ме привлича към себе си за целувка.
— Ммммм…
Това е истинско вълшебство. Неочаквано цялата паника е забравена и аз чувствам как се разтопявам от целувката му. Усещам езика му, затварям очи, докато тя се задълбочава все повече и… Странно, започвам да чувствам лицето си доста необикновено…
По средата на целувката, през ума ми минава една мисъл, после излита. Вероятно причината е наболата му брада. Фокусирам се върху целувката… Ммм… Себ е голям майстор в целувките…
Кожата ми наистина се опъва.
Млък! Замълчи! В момента посрещам гаджето си! Чувствам как пръстите му се завират под спортния ми сутиен…
Всъщност думата, която търся за ставащото с лицето ми не е „се опъва“, а „става като кора“.
Неочаквано в главата ми избухва спомен — Фиона държи същата бутилка и пръска яката на мъжка риза с колосваща течност…
И в този миг осъзнавам — О, боже! Колосала съм лицето си!
— Ще си взема душ! — изригвам и го отблъсквам. Обзема ме истинска паника. След минута лицето ми ще се превърне в истински бетон.
— О… а… добре — едва произнася Себ, видимо стреснат от моята грубост. Забелязвам причината, като поглеждам надолу към панталоните му.
— Чувствай се като у дома си! — вече тичам към банята.
— Сигурна ли си, че не искаш да се присъединя към теб? — пита той, като ми отправя похотлива усмивка.
Опитвам се да му отговоря със същото, но имам проблеми с мимиката.
— О, не, ти стой тук, почини си, гледай телевизия, ще се върна след миг — обръщам се.