Да започнем отначало
- Автор: Поттер Александра
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-298-0
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Да започнем отначало». Краткое содержание книги:
Така например след една раздяла Потър започва да се самообвинява, както често правят жените. Иска й се да има възможност да направи нещата по различен начин, така че връзката й да тръгне по друг път. Именно тази история я вдъхновява за романа „Да започнем отначало“. „Помислих, че ще бъде страхотна история, ако дам на героинята си втори шанс за нейната връзка. Ако по някакво чудо започне да излиза отново с приятеля си. Представете си само какви неща би могла да направи!“
И се оригвам силно и гръмко.
Боже, ужас! Какви ги върша?
Покривам устата си с ръка, но, слава богу, той е толкова погълнат, че не забелязва и аз се оставям на устните му, които са върху гърдите ми, докато развързва корсета. До бедрото си мога да почувствам, че е възбуден. Мога да почувствам, че е нетърпелив.
Сетне чувствам и нещо друго. Нещо, което става в червата ми.
О, не.
Моля те, само това не.
Не мога да понеса дори мисълта. Някой би казал, че имам газове. А друг, че просто трябва да пръдна.
Кръвта ми замръзва от ужас, докато отчаяно се опитвам да задържа онова, което ще стане, но чувствам още едно бурно движение във вътрешностите си. Всичко е заради лютата храна. Знаех си, че не бива да ям. Не мога да ям пикантни неща. Стомахът ми не ги понася.
Ето че сега е ред да си платя. Трепвам от ужас, докато Себ стига до френските ми кюлоти и се опитва да ги свали.
Хващам се отчаяно за тях.
— Много ли бързам? — усмихва се той и ги дърпа по-силно.
— Ааа… нещо такова… — Опитвам да се смея безгрижно и секси, докато свивам силно мускулите си. Стомахът ми издава още едно куркане. Този път по-силно.
Някъде в дълбините на мозъка си спомням никому ненужна информация — че вулканът издавал предупредителни звуци приблизително пет минути преди да изригне.
О, боже! И аз ще изригна. Като вулкан.
Опитвам се още няколко секунди да се фокусирам върху това, че ще правя секс със Себ. Аз съм прелъстителка, забрави ли? Трябва да се разхождам наоколо наперено и изкусително с новия си корсет! Скачам от дивана, опитвайки да се разхождам наперено, докато той седи с ръце зад главата и ме наблюдава.
— Ммм, много си секси! — мърмори одобрително.
Правя въртеливо движение с ханша. Сетне осъзнавам още нещо. Нещо много по-страшно и ужасно от вулкан.
Това не са само газове!
— Извинявай, просто трябва да отида… — Не успявам дори да завърша изречението, не успявам да регистрирам дори изненадата върху лицето му… Просто кръстосвам крака и изхвърчавам от стаята като препънат кон.
Ооооох!… Трябва да стигна до тоалетната! Бързо!
23.
— Странна работа, сигурно съм хванала някой вирус.
Вече е неделя сутрин и аз се довличам обратно в леглото, след като съм прекарала последните 12 часа, утъпквайки пътека между спалнята и банята. Миналата нощ стомахът ми изхвърли на етапи всичката онази пикантна храна, а аз стоях като заложник в тоалетната часове наред. Дори в един момент заспах с глава, подпряна на мивката.
Но разбира се не можех да призная всичко това на Себ.
— Да, сигурно е вирус — кима със съчувствие той, като ми подава чаша вода и два аспирина. — По това време на годината те са навсякъде. Ето, вземи.
— Благодаря! — наистина съм му благодарна, усмихвам се и отпивам. Червата ми издават заплашителен звук, приличащ на куче, което ръмжи и се зъби, за да предупреди, че ще нападне. Стягам се. О не, моля те, господи, не! Знам, че исках да направя нещата различно, но този път май отидох твърде далеч. За да доставя щастие на Себ, разболях себе си, а това са две различни неща.
Той все пак беше много мил, грижи се за мен цялата нощ. Извадих голям късмет с такъв грижовен приятел.
— Е, аз трябва да вървя — казва, като поглежда часовника си.
Изненадвам се.
— Къде отиваш? — питам, докато прекосява стаята и се скрива в гардероба.
— Да тичам — отвръща. Гласът му е приглушен, а след няколко секунди се появява в екип за бягане. — Знам, че трябваше да отидем заедно, но след като си болна…
— О, върви, не мисли за мен — единственото ми тичане днес ще бъде в посока на тоалетната. — Кога ще се върнеш?
— Вероятно късно следобед. След това ще отида в гимнастическия салон, ще вдигам тежести, ще взема сауна. През уикендите гледам да наваксам.
— О, да, разбирам. — Кой знае защо си мислех, че ще отсъства само час. — Е, приятно прекарване, не се тревожи за мен — уверявам го, както и себе си. Какво пък? Много важно, че не може да остане с мен и да ми прави компания! Не съм разочарована, напълно го разбирам. Да, признавам, че ако бяхме разменили местата си, аз нямаше да го оставя сам, но ние момичетата сме по-различни, нали?
— Можеш да се излежаваш, да гледаш телевизия… — Той посочва огромния плосък екран, закачен на стената в спалнята.
— Да, така ще направя — кимам. Всъщност може би е по-добре да си остана сама. Да гледам телевизия. Да почивам. Чувствам се физически слаба и отпаднала, а и искам да бъда близо до тоалетна. Не ми трябват изненади като миналата нощ.