Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Не ти казах какво ще видиш, защото не исках да те притискам. Повиках те, за да ми обясниш откровено какво смяташ, че се случва напоследък. Без никакви предварителни нагласи.
Един услужлив униформен служител им отвори предната врата. Вътре всичко беше като обичаен вход в нормално английско училище. По стените бяха окачени почетни списъци на загинали във войната, на ученици, отдали живота си в битките. Имаше витрини с отличия и грамоти, както и няколко произволно поставени антики, вече доста надраскани и ожулени от поколенията нетърпеливи момчета, тичащи по коридора с преметнати през рамо обувки за ръгби. Тази картина изпълни Де Сейвъри с носталгия и той си спомни за своето ученичество в училището в Стоу.
В дъното на коридора имаше огромна врата. В момента тя беше затворена и се охраняваше от друг полицай. Форестър погледна Де Сейвъри и му даде да нахлузи върху обувките си чифт найлонови терлици.
— Има много кръв — каза тихо инспекторът и махна на полицая край вратата. Онзи козирува кратко и бутна вратата, за да влязат.
Вътре обстановката беше като в дома на стар аристократ. Стените бяха с дървена ламперия, окичена с гербове. Това беше викторианска имитация на приемната зала в замъка на някой лорд, според Де Сейвъри доста сполучлива. Можеше да си представи как оркестърът на балкона на първия етаж свири в чест на празнуващия дук, седнал достолепно на високата маса в далечния край на залата. Но сега там не се виждаше нищо, тъй като полицаите го бяха закрили с голям екран.
Форестър поведе Де Сейвъри напред. Дюшемето скърцаше под краката им. Колкото повече се приближаваха до екрана, толкова по-отчетлив звук издаваха стъпките им, но дървото вече не скърцаше, а по-скоро жвакаше. Де Сейвъри осъзна, че е заради процедилата се в процепите кръв. Полираният дървен под буквално лепнеше от кървави пръски и петна.
Форестър дръпна подвижния екран и Де Сейвъри едва успя да си поеме дъх от потрес. Пред него имаше преносима малка футболна врата. Дървената рамка беше внесена от игрищата навън. Между страничните греди и напречната над тях, завързан с кожени каиши, беше разпънат човек.
Или поне това, което беше останало от него. Жертвата беше гола и висеше с главата надолу, завързана за глезените. Ръцете бяха разперени, а китките — пристегнати към гредите. Ужасната гримаса на болка, запечатала се по увисналото до пода лице, показваше през какви мъчения беше преминал.
Мъжът беше одран. Одран жив, при това очевидно много бавно и старателно. Кожата беше буквално белена от тялото или остъргвана на ивици, парче по парче, а болката се е засилвала от минута на минута. Кървавата, още тръпнеща плът е била оставяна открита, на места имаше слой жълта мас, другаде той беше остърган и червените влакна на мускулите се бяха оголили. На някои части по тялото се виждаха дори костите и вътрешните органи.
Де Сейвъри притисна показалец до носа си. Усещаше миризмата на тялото, на мускулите и на мазнината. Виждаше как мускулите на врата се бяха сгърчили в спазъма на агонията, виждаше сиво-белите дробове през ребрата и извитите очертания на гръдния кош. Трупът беше като илюстрация на мускулите и сухожилията в човешкото тяло в учебник по биология. Половите органи разбира се, липсваха. На мястото на пениса и тестисите имаше тъмноален разрез. Де Сейвъри се досети, че са били натъпкани в устата на жертвата и човекът е бил принуден да ги изяде.
Професорът обиколи трупа. Това, изглежда, беше работа на повече от един човек. За да се одере кожата толкова внимателно, без да се убие жертвата, бяха нужни познания и сръчност. Ако мъчителите са достатъчно умели, одирането може да трае часове, а човекът да е жив през цялото време, докато мускулите и органите му бавно изсъхват. Де Сейвъри знаеше, че жертвата може да припадне от болка, но да бъде свестена и всичко да продължи. Не искаше да прави възстановка на сцената, но трябваше. Уплашеният домакин е бил довлечен тук, завързан с главата надолу и оставен да виси за краката от напречната греда, докато са пристягали ръцете му към страничните стълбове. Като обърнато разпятие.
Де Сейвъри си представи неописуемия ужас, завладял човека, когато е разбрал какво ще направят мъчителите му. Първият внимателен разрез до глезена или на стъпалото и непоносимата болка при дърпането и смъкването на цяла ивица кожа. Плътта е била оставена оголена, изложена на студа и топлината. Ако някой докосне живото месо, болката би била наистина непоносима. Човекът сигурно е викал и пищял, докато бандата е вършела зловещата си работа по тресящото се и агонизиращо тяло. Действали са като майстори касапи и постепенно са отделяли кожата от плътта. Може би писъците са станали твърде силни и пронизителни и тогава те са отрязали гениталиите и са натикали кървавите органи в устата му, за да заглушат виковете.