Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Роб се обърна на юг. На една дървена пейка седеше беззъб мъж и го гледаше. Куче беше вдигнало крак до стара гума. Пътят напред се провираше между опърлените от слънцето жълти хълмове и се виеше като змия към равнините на Месопотамия. Роб метна сака си на рамо и се приближи към раздрънкано и ръждиво синьо такси.
Небръснатият шофьор го погледна непроницаемо, а едното му око беше закрито от превръзка. Единственият възможен вариант за транспорт беше да хване такси, карано от едноок шофьор. Стана му смешно, но вместо да се изхили, се надвеси към прозореца.
— Селям алейкум. Трябва да отида до Лалеш.
32
От малката гара Хюго де Сейвъри хвана такси. Само няколко минути по-късно вече се носеше през провинцията на Дорсет в цялото й майско великолепие. Глогът беше разцъфтял, а ябълковите дървета бяха като бели и розови облаци в топлото и усмихнато небе.
Таксито се спусна по алея между големи букове и спря пред голяма като замък къща. Капаците на прозорците й бяха стари, а на покрива грациозно се издигаха каменни комини. Около сградата полицаите прочесваха поляните в търсене на улики, а други хора току излизаха през вратите, като в движение смъкваха тънките си гумени ръкавици. Де Сейвъри плати таксито, слезе от колата и погледна табелата пред сградата. „Училище Кенфорд“. От проучването си, направено набързо във влака, бе научил, че сградата е учебно заведение от съвсем неотдавна, поне по мерките на собствената си история.
Имението датираше още от саксонските времена, когато в неговите граници влизали големи части от близкото село Кенфорд Магна. От тези ранни години обаче бяха оцелели само норманската църква и кухнята от XIV в. Останалата част от съвременната сграда беше от края на XVIII или началото на XIX в., но въпреки това беше красива. Имението, което беше превърнато в училище през 20-те години на XX в., беше разположено сред красив парк до р. Стур. Денят беше прекрасен и топъл, но въпреки това Де Сейвъри усещаше свежестта във въздуха, очевидно реката минаваше съвсем наблизо.
— Професор Де Сейвъри!
Инспектор Форестър се беше появил отнякъде и крачеше към него.
— Чудесно е, че успяхте да дойдете толкова бързо.
— Не съм сигурен, че бих могъл да ви бъда от особена полза — сви рамене Де Сейвъри.
Форестър се усмихна, но ученият забеляза, че лицето на полицая беше изпито и измъчено.
Де Сейвъри се зачуди колко ли жестоко е последното убийство. Тази сутрин по телефона Форестър му каза само, че „има елементи на жертвоприношение“, и професорът се съгласи да дойде единствено поради тази причина. Професионалният интерес на Де Сейвъри беше събуден и той разсеяно се замисли дали пък от темата за човешките жертвоприношения в съвремието няма да излезе още една книга. А може би дори серия телевизионни предавания.
— Кога е открито тялото? — запита той.
— Вчера. Чист късмет. Сега е междусрочната ваканция и училището е затворено. Единственият човек тук е бил домакинът, точно той е и жертвата. Но имало и доставка на някаква спортна екипировка, никой не излязъл и едно хлапе решило, че в цялата работа има нещо гнило, и започнало да обикаля и да си търси белята.
— То ли е намерило тялото?
— Горкият несретник. Все още му помагат да излезе от шока и го разпитват. — Форестър погледна към професора. — Мистър Де Сейвъри…
— … Хюго.
— Гледката е ужасно неприятна. Аз съм следовател и съм виждал не едно и две жестоки убийства. Но това…
— Тоест искаш да кажеш, че аз съм просто един недозрял академик — усмихна се Де Сейвъри. — Марк, моля те. Изучавам сатанинските култове и психотичните симптоми вече над десет години. Свикнал съм да работя с доста неприятна материя. Освен това притежавам завидно силно самообладание. По пътя насам дори изядох един сандвич със скариди от бюфета на гарата.
Полицаят не се засмя. Не се и усмихна дори, а само кимна разсеяно. На Де Сейвъри още веднъж му направи впечатление измъченото изражение на Форестър. Детективът беше видял нещо наистина ужасно. Професорът усети как го бодна неприятно предчувствие.
Форестър се изкашля, за да прочисти гърлото си.