Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
После е дошъл ред на основната част от одирането — гръдния кош и ръцете. Технически това е доста трудно да се направи и за да усвоят нужните умения, убийците сигурно са се упражнявали върху овце, кози и може би котки.
Де Сейвъри се извърна разтреперан.
— Да, съжалявам. — Форестър сложи успокояващо ръка върху рамото на учения.
— На колко години е бил? Трудно е да се познае, когато… върху лицето няма кожа.
— На четиридесет и няколко. Да излезем ли навън?
— Да, моля те.
Детективът побърза да изведе учения от залата и двамата седнаха на пейка в градината. Де Сейвъри се отпусна с облекчение.
— Просто е потресаващо — въздъхна той.
Слънцето все още напичаше. Форестър смъкна найлоновите терлици от обувките си със сумтене. Двамата седяха в мълчание, но им се струваше, че свежият въздух на ранното лято е станал противен.
— Мисля, че мога да помогна — каза след малко Де Сейвъри.
— Можете ли?
— Така да се каже, мисля, че разбирам психологичните им подбуди…
— И?
— Очевидно има мотиви от ацтеките. Ацтеките са използвали различни методи за човешко жертвоприношение. Най-известният, разбира се, е изтръгването на сърцето. Жрецът е правел разрез в гръдния кош с нож от обсидиан, разширявал е с ръце процепа между ребрата и е изтръгвал още биещото сърце.
Двамата проследиха с поглед как една полицейска кола спира пред къщата. От нея слязоха двама униформени с метални куфарчета. Те кимнаха на Форестър и той им кимна в отговор.
— Патолозите — поясни детективът. — Продължавай, Хюго. Ацтеките…
— Хвърляли хора на ягуари, оставяли ги да им изтече кръвта… Връзвали пленените воини и стреляли по тях с мънички стрелички, докато ги убият. Но един от най-сложните методи бил точно одирането. Имали дори специален ден за него — Празникът на одирането на хора.
— Имали са специален ден за одиране?
— Смъквали кожите на пленниците, а след това танцували с тях по улиците. Ацтекските аристократи често носели одраните кожи като дрехи, в знак на голяма почит към жертвите. В интерес на истината има една история, която разказва, че веднъж ацтеките пленили принцеса от друго племе. Няколко седмици по-късно поканили баща й, вражеския владетел, на тържество, за да сключат мир. Владетелят предположил, че ще върнат дъщеря му жива като част от мирното споразумение. Но след като се нахранили, императорът на аптеките плеснал с ръце и в залата влязъл жрец, наметнат с кожата на принцесата. Ацтеките смятали, че така оказват огромна чест на врага си. Според мен обаче специално тези мирни преговори не са завършили особено успешно.
Форестър беше пребледнял.
— Смяташ, че носят кожата? Че Клонкъри си кара колата, облечен в кожата на онзи нещастен тип?
— Възможно е. Ацтеките биха направили точно това — биха облекли кожата на жертвата си. Биха я носили като специален костюм, докато накрая тя буквално изгние и падне. Вонята трябва да е била отвратителна.
— Все още не сме открили кожата. Повикахме екипа с кучетата.
— Това е добра идея. Според мен е напълно възможно убийците да са взели кожата, ако наистина следват толкова стриктно обичаите на ацтеките.
Двамата отново млъкнаха. Де Сейвъри се загледа към парка и към старите, надвесени над реката дървета. Всичко беше толкова тихо и спокойно, толкова английско. Трудно беше да се приеме, че само на няколко метра от тях онова… нещо виси завързано към футболната врата. Ужасен розов кадавър, обърнат с главата надолу и с гримаса на неописуема болка върху лицето.
— Но какво са търсили? — изправи се на крака Форестър. — Проверих, но тук няма връзка с „Клуба на адския огън“.
— Няма — съгласи се Де Сейвъри. — Но има любопитна връзка между училището и Близкия изток.
— Каква по-точно?
Де Сейвъри се усмихна колебливо.
— Доколкото си спомням от прочетеното във влака, лавката би трябвало да е насам. — Де Сейвъри заобиколи предната фасада на сградата, а Форестър тръгна след него. На края на южното крило имаше необичайна по-малка постройка, прилепена към училището. Приличаше на параклис. Де Сейвъри спря.
Форестър се вгледа във внушителните червено-черни врати. По тях бяха изрисувани крилати лъвове.