Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Каза ли й?
— Изглеждаше, че всичко е наред и разбира, но…
— В Кеймбридж също беше такава — въздъхна Изобел. — Когато е разстроена, не започва да блъска и да хвърля предмети по стената, а се затваря в себе си.
Роб се разкъсваше отвътре. Мразеше да кара Кристин да се чувства зле, но предстоящото пътуване беше необходимо, а и в крайна сметка беше чуждестранен кореспондент. Не можеше да избира местата, където го отвеждаха темите му.
— Знаеш ли, леко съм изненадана — каза Изобел.
— От какво?
— Че тя те е харесала. Обикновено не си пада по мъже като теб — красиви и синеоки, които се хвърлят презглава в приключенията. Избира си по-възрастни мъже. Сигурно ти е казвала, че е загубила баща си още като малка. Тя просто е като всяко друго момиче с такава съдба — изпитва влечение към липсващия образ на бащата. Съветници, преподаватели… Защитници.
Изобел погледна Роб в очите. Над водата се разнесе сирената на ферибот и Роб се заслуша как ехото постепенно заглъхваше. След това излезе от кухнята и тръгна към градината.
Кристин седеше сама на пейката и гледаше облените в лунна светлина борове.
— Изобел е голяма късметлийка. Тази къща е толкова красива — отбеляза тя, без да се обръща.
Той седна до нея и я хвана за ръката. Под лунната светлина пръстите й изглеждаха неимоверно бледи.
— Кристин, имам нужда от една услуга.
Тя го погледна въпросително.
— Докато съм в Лалеш… — започна да обяснява Роб. — За Лизи е. Наглеждай я, докато ме няма, дали би могла?
Луната за миг се скри зад облак и върху лицето на Кристин падна сянка.
— Не разбирам. Нали Лизи е с майка си.
— Сали работи много — въздъхна Роб. — А освен това и учи, и се подготвя за изпитите си за адвокат. Просто искам някой, на когото наистина имам вяра, да хвърля по едно око на Лизи. Ще останеш при сестра си в Камдън, нали?
Кристин кимна.
— Това е на няма и пет километра от къщата на Сали. Като знам, че си там, или поне наблизо, ще ми бъде много по-лесно. А и би могла да ми пишеш мейли. Или да ми се обаждаш. Ще звънна на Сали, за да знае коя си. Тя може и да се зарадва на помощта. Може би…
Боровете зашумяха. Кристин кимна отново.
— Ще отида да я видя, добре. И ще ти пиша мейли всеки ден, докато си в Ирак.
Когато Кристин каза „Ирак“, Роб усети, че потреперва от страх. Това беше истинската причина, поради която искаше Кристин да види дъщеря му и да се запознае с нея. Притесняваше се за себе си. Не знаеше дали ще се върне от това пътуване, не знаеше дали ще успее да се прибере и да бъде истински баща. Самоубийственият атентат от Багдад не го оставяше на мира и тровеше спомените му. Тогава беше извадил късмет, но дали щеше да му провърви още веднъж? А ако се случеше така, че не се върне… Е, тогава искаше поне дъщеря му да се е срещнала и запознала с жената, която е обичал.
Ирак. Роб потрепери отново. Това име сякаш концентрираше в себе си всичките опасности, срещу които трябваше да се изправи. Градовете на смъртта и лобните места, където обезглавяваха хора. Това беше страната на заклинанията, на древните камъни и на ужасните открития. И на терористи самоубийци с алено червило.
Кристин го стисна за ръката.
На следващата сутрин Роб стана, без да буди Кристин. Остави бележка на масичката до леглото, а след това се облече, взе си довиждане с Андрея, прегърна Изобел, погали котката и закрачи по огряната от слънцето пътека към кея.
Двадесет и четири часа по-късно, след като смени ферибот, два самолетни полета и направи ужасен преход с такси от летището в Мардин, Роб пристигна на граничния пост в Хабур. Там цареше истински хаос, а въздухът беше мръсен от изгорелите газове на тировете и военните бронирани машини. Пред бариерата между Турция и Ирак се виеше опашка от нетърпеливи бизнесмени и смутени пешеходци, понесли огромни пазарски торби.
Пресичането на границата му отне пет часа потене в жегата. Турските войници го разпитваха два часа. Кой е, какъв е, защо иска да отиде в Ирак, има ли връзка с кюрдските бунтовници и ще взима ли интервюта от лидерите на Работническата партия на Кюрдистан? Глупав ли е, или е просто безразсъден турист? Но не можеха да го държат вечно. Имаше виза, всички нужни документи и факс от редактора си. Най-накрая го пуснаха, бариерата се вдигна и той прекрачи невидимата линия, разделяща двете държави. Първото, което видя, беше веещо се знаме в яркочервено, бяло и зелено със слънце по средата. Това беше флагът на свободен Кюрдистан. Беше забранен в Иран, а в Турция можеше да отидеш в затвора, ако си позволиш да го развееш, но тук, в автономната провинция на Иракски Кюрдистан, се вееше гордо и се издигаше в огряното от слънцето синьо небе.