Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Това пък какво е?
— Това е портикът от Ниневия. Връзката с Ирак и Шумерия е много силна. Ще проверим ли дали нашите момчета са стигнали дотук?
Форестър кимна. Де Сейвъри бутна металната врата и тя се отвори с лекота. С изключение на няколко необичайни витражни прозореца, всичко вътре напомняше на съвсем обикновена лавка в училище за богати деца. Имаше си машина за пепси и касов апарат, но по пода в пълно безредие бяха разсипани кутии с десерти и пакети чипс. Хаосът не оставяше никакво съмнение, че мрачното помещение е било ограбено и разбито. При по-подробен оглед се виждаше, че един от дървените панели от ламперията на стената е изкъртен, имаше счупен прозорец. Някой беше идвал тук и отчаяно беше търсил нещо. Но дали бяха взели нещо, беше отделен въпрос. Де Сейвъри предположи, че нищо няма да липсва. Разрухата сякаш беше причинена от яд, от ярост и безсилие.
Двамата излязоха под слънчевите лъчи навън и тръгнаха по пътеката. В топлия летен въздух се носеха прашинки полен. Де Сейвъри започна да разказва за портика от Ниневия.
— Портите са били поръчани от лейди Шарлот Гест и съпруга й сър Джон около 1850 г. Самата сграда е по проект на архитекта Чарлс Бери, по-известен като създател на…
— Парламента — намеси се Форестър с лека усмивка. — Архитектурата ми е хоби.
— Точно така! Парламентът. Но портикът от Ниневия всъщност представлява лоджия, нещо като личен павилион. Едно от основните й предназначения е било да служи за хранилище на асирийски реликви, събрани при изследването на Месопотамия през викторианската епоха. Затова и самите врати са толкова странни и с асирийски лъвове по тях.
— Ясно.
— Реликвите, пазени в постройката, са били открити при разкопки от Остин Хенри Леърд, братовчед на лейди Шарлот Гест. Находките са били доста внушителни, всяка от тях е тежала по няколко тона. В миналото те са украсявали портали на важни здания в Нимруд.
— И Леърд и Бери са ги поставили тук?
— Да. И те останали тук заедно с други находки до края на Първата световна война и малко след това. Тогава цялата колекция е била обявена за продажба.
— Значи тук няма нищо останало.
— Секунда! Реликвите са били заменени от обикновени гипсови отливки. През 1923 г. Кенфорд Хол е била продадена от фамилията Гест на свой ред и е станала мъжко училище, а известната постройка с портика от Ниневия, вече лишена от реликвите си, била превърната в лавка. Вместо да бъде хранилище, е станала сергия за „Сникърс“ и сандвичи.
— Но това би трябвало да е известно на нашите момчета. Тук е нямало нищо, защо тогава са дошли?
— Краят на историята е изненадващ. През 1992 г. тук идват двама учени, експерти по древна Асирия. Отивали на конференция в Борнмът, но имали малко свободно време и решили да посетят това така важно за професионалните им интереси място. Не очаквали да намерят нищо, но разгледали рисуваните прозорци с мотиви от Шумерия и се възхитили на беглите асирийски детайли в архитектурата. След това надникнали зад машината за пепси и се натъкнали на оцеляла реликва.
— Шегуваш се.
— Не. Тук е трябвало да бъдат само отливките, но изведнъж — я виж, ти! Още една отломка. Била припозната като оригинал, макар да била покрита с пластове от бяла пластмаса. Находката била извадена и закарана в Лондон, където била предложена на търг в „Кристис“. Купил я японски играч, който явно действал от името на религиозна секта. Цената, ако не се лъжа, достигнала 8 милиона лири, а това е най-голямата сума, плащана някога в света за предмет с чисто антикварна стойност. Et voilà.
Бяха стигнали до брега на реката. Пред тях бяха бързите води на Стур, а слънцето се мъчеше да пробие короната от листа над тях и да ги огрее.
— И все пак нищо не разбирам — каза Форестър. Той се наведе, взе една пръчка от земята и я запокити в реката. — Това пък какво общо има с „Клуба на адския огън“?
— Спомняш ли си какво ти казах по телефона онзи ден?
— За йезидитите и Черната книга? Смяташ, че и тук са търсили точно нея?
— Именно. Остин Хенри Леърд е бил един от първите западни хора, срещнали се с йезидитите. Това станало през 1847 г. Водел разкопки в Северен Ирак, в Ур и Ниневия. Това били ранните години на съвременната археология. Но чул за тази странна секта, чиито членове живеели близо до Мосул, около Дахук. Леърд осъществил контакти с йезидитите и бил поканен в свещената им столица Лалеш, която се намира в планините. Това място си остава враждебно към чужденците и до днес.