Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Роб и Кристин възстановяваха силите си тук вече десет дни. Ходиха до другите острови, видяха гроба на първия британски посланик в Османската империя, изпратен от Елизабет I, кимаха учтиво, докато местен гид им показваше дървената къща, в която е живял Троцки, смееха се над чаша кафе в обърнатите към морето кафенета на Буюкада, в ухаещата на рози градина на Изобел пиеха йени ракъ от тежки тумбести чаши, а слънцето залязваше над далечната Троя.
В една такава мека, топла вечер под окиченото със звезди небе Кристин се наведе и го целуна. След това той я целуна, а три дни по-късно Изобел учтиво и деликатно помоли прислужницата да оставя хавлиите на гостите само в едната стая.
Роб влезе на пръсти в стаята. Кепенците проскърцваха от бриза, но Кристин още спеше, а тъмната й коса се беше разпиляла върху възглавниците с калъфки от египетски памук. Роб се облече набързо, взе обувките си и слезе по стълбите бос.
Изобел говореше по телефона. Тя се усмихна и махна на Роб да иде в кухнята, където прислужницата Андрея правеше кафе. Роб си дръпна стол, благодари за кафето, като седна до масата, разсеяно се загледа в розите, азалиите и бугенвилиите в градината. Чувстваше се щастлив.
Котката Езекил, или „Ези“, както й викаше Изобел, гонеше някаква пеперуда по пода на кухнята. Роб се заигра с котката за няколко минути, а след това се облегна, взе вестника от масата, вчерашен „Файненшъл Таймс“, и прочете за кюрдски самоубийствени атентати в Анкара.
Роб остави вестника. Не искаше да знае каквото и да било за подобни случаи. Не искаше и да чува за насилие, опасности и политика. Просто искаше тази идилия да продължава, да остане с Кристин тук завинаги и да доведе и Лизи.
Но идилията нямаше да трае вечно. Стив, редакторът му, вече започваше да звъни притеснен и настояваше Роб или да напише статията, или да отиде в друга командировка. Роб му прати две-три новини от Турция, за да успокои нещата в офиса, но на всички беше ясно, че това е временна отстъпка.
Роб излезе в градината и се загледа към морето. Имаше и друга алтернатива. Да напусне работа, да остане с Кристин, да наеме лодка, да вози туристи и да лови сепии като рибарите от Бургазада. Можеше и да отвори кафене на Яссида, там имаше няколко американци, които се занимаваха точно с това. А можеше и да се разхожда в градината, да зареже всичко и да доизживее дните си под слънчевите лъчи. И някак да доведе и Лизи. Ако дъщеря му беше тук, щеше да се смее и да тича по плажа, а той щеше да е заобиколен от жените, които обича, и животът щеше да е прекрасен.
Роб въздъхна и се усмихна на собствените си разпалени фантазии. Любовта явно размътваше ума му. Той имаше работа и се нуждаеше от пари, значи трябваше да бъде практичен.
Журналистът се загледа в някакъв катамаран в далечината. С вдигнатите си бели платна приличаше на лебед и се носеше плавно по водата.
Усамотението на Роб беше прекъснато от шум. Той се обърна и видя, че Изобел идва откъм кухнята.
— Току-що получих много интересно обаждане от един стар приятел от Кеймбридж. Професор Хюго де Сейвъри. Чувал ли си за него?
— Не.
— Пише доста, участва и в телевизионни предавания. Но въпреки това е много добър учен. Кристин го познава и мисля, че дори е ходила на някои от лекциите му. Даже сякаш бяха приятели. — Изобел се усмихна весело. — Къде е Кристин всъщност?
— Все още спи дълбоко.
— О, тази любов. — Тя хвана Роб за ръката. — Да идем на плажа, ще ти обясня какво ми каза Хюго.
Плажът беше скалист и малък, но много красив и почти напълно изолиран. Двамата седнаха върху скалите и Изобел разказа за обаждането на Де Сейвъри. Историкът от Кеймбридж й беше споделил за срещата си с полицията и беше нахвърлял и собствените си теории за жестоките убийства из Великобритания, за вилнеещата банда, за връзката с „Клуба на адския огън“ и за доказателствата за човешки жертвоприношения при убийствата.
— Защо Де Сейвъри е звъннал точно на теб?
— Ние сме стари приятели. Аз също съм била в Кеймбридж, нали си спомняш?
— Да, знам, но как всичко това се свързва с това, което открихме ние?
— Хюго знае, че аз съм експерт по турска и шумерска история и по древните религии в Близкия изток. Като йезидитите например. Затова искаше да дам мнението си за една от неговите теории, която пък беше свързана с тях чрез едно странно малко съвпадение. А може и да не е така. — Изобел помълча секунда-две. — Хюго смята, че тази банда, убийците, търсят нещо, което е било от голямо значение за „Клуба на адския огън“.