Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Да, това го разбирам, копаели са на места, свързани по някакъв начин с клуба. Но какво са търсили и къде е мястото на йезидитите в тази история?
— Това е само теория и Хюго дори не я е казал на полицията. Но според него може би става дума за Черната книга. Вероятно е бандата да търси точно това…
— Черната книга? Би ли ми обяснила по-подробно?
Изобел разказа накратко историята на Джерусалем Уейли. Като приятелка на Де Сейвъри тя знаеше доста пикантни случаи за „Клуба на адския огън“ и безкрай интересни подробности.
— Когато се върнал от Светите земи, Томас Уейли, или Джерусалем Уейли, както бил известен от този момент нататък, донесъл със себе си една кутия. Сандъче със съкровище може би…
— Какво е имало вътре?
— Колкото знаеш ти, толкова знам и аз. Но е ясно, че го е ценял страшно много и е смятал, че потвърждава някаква теория. В писмата до приятелите си го е наричал „великото доказателство“. Предполага се, че е получил тези неща от стар йезидитски свещеник. Йезидитите имат свещеническа каста, които са носители на устните предания и на историята на народа си. Писмените свидетелства съвсем не са много.
— И в Йерусалим този Уейли се срещнал със свещеника, който му дал нещо, така ли?
— Най-вероятно. Не е сигурно, понеже мемоарите на Уейли са дразнещо неясни. Но някои учени смятат, че става дума за Черната книга на йезидитите. Тайната книга на Култа към ангелите.
— Тоест те са имали нещо като Библия.
— Вече нямат. Но устните им предания разказват, че някога имали голям том със свещени и тайнствени писания, с митовете и вярванията на йезидитите. Съвременните им легенди разказват, че единственото копие от тази книга било взето от някакъв англичанин преди стотици години. Може би Черната книга е била дадена на Уейли от някой низвергнат свещеник, за да я пази. Йезидитите винаги са били преследвани и може би са искали да скрият най-свещената си реликва някъде далеч, на сигурно място. Като например в далечна Англия. Но е факт, че при завръщането си от Леванта Уейли е донесъл със себе си нещо забележително. Още повече че този предмет му е повлиял умопомрачително, той се е пречупил и с нищо не е напомнял за предишния си образ.
— Добре. А къде е Черната книга сега? Ако става дума за нея, разбира се.
— Изчезнала е. Възможно е да е била унищожена или скрита.
Умът на Роб превключи на високи обороти. Той се вгледа в бистрите сиви очи на възрастната жена и попита:
— Как бихме могли да открием какво наистина търси бандата и как бихме могли да проследим тази връзка с йезидитите?
— Лалеш — отвърна Изобел. — Това е единственото място, където би могъл да получиш истински отговори. Това е свещената столица на йезидитите. Лалеш.
Роб потръпна. Знаеше, че трябва да отиде до това място, да получи отговорите и да довърши материала си. Стив го притискаше да напише втора, обобщаваща статия, а за да я завърши, Роб трябваше да събере всички нишки и да открие какво точно представлява Черната книга.
Но също така знаеше и къде се намира Лалеш. Беше чувал това име преди време от други журналисти. И все по неприятни поводи.
— Знам къде е Лалеш — каза той. — Намира се в Кюрдистан, нали? Южно от границата.
Изобел кимна сковано и тъжно.
— Да. На практика в Ирак.
31
Същата вечер Роб каза на Кристин, че трябва да отиде до Лалеш, и й обясни защо.
Тя го погледна, без да отвърне нищо. Той повтори, че за да напише статията си, разследването очевидно трябва да завърши в Лалеш. Отговорите на повечето загадки се криеха в йезидитите, а свещената им столица беше единственото място, където би могъл да намери наистина просветени йезидити, учени, които биха могли да разкрият загадката. И очевидно най-добре би било Роб да отиде сам. Той познаваше Ирак, познаваше рисковете, имаше контакти в страната. Документите му биха покрили огромната сума по застраховката, но нямаше как да платят и за Кристин. Затова до Лалеш трябваше да отиде той, при това сам.
Кристин явно се съгласи и прие становището му. След това се обърна и излезе в градината, без да каже и дума.
Роб се смути. Не знаеше дали трябва да отиде при нея, или да я остави сама. Стоеше объркан и замислен, когато Изобел влезе в кухнята, като си тананикаше някаква песен. Възрастната жена погледна Роб, а след това отмести очи към фигурата на Кристин в градината.