Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Какво е правил там?
— Това е добър въпрос. Знаем, че е бил поканен да види някои от най-тайнствените им церемонии. А доколкото знам, подобна привилегия не е оказвана на нито един чужденец преди или след това.
— Възможно ли е да са му дали Черната книга?
— Детективе! Първокласна работа! — усмихна се Де Сейвъри. — Да, това е едната от теориите. Някои учени смятат, че за да се отнасят така с него, Леърд очевидно е бил в много близки отношения с йезидитите. Други са още по-смели и твърдят, че той е взел Черната книга със себе си и така е поставил началото на йезидитските легенди, че Книгата е в Англия.
— Значи, ако я е взел със себе си, може да я е донесъл тук, в постройката, предназначена да съхранява най-ценните антики, онези, които е пазил за себе си. Нали така?
— Именно.
— Но аз мислех, че вече сме установили, че Джерусалем Уейли е взел Книгата — намръщи се Форестър. — Как изведнъж се намеси и Леърд?
— Кой знае — сви рамене Де Сейвъри. — Може би Джерусалем Уейли само си е мислел, че Книгата е у него, но в действителност да не е било така. Може би е върнал Книгата на йезидитите, а век по-късно Леърд е отишъл при тях и я е взел отново. Може да са я разнасяли до Ирак и обратно. Моето лично мнение и предположение е, че Джерусалем Уейли е взел Книгата още тогава, а Леърд е просто маскировка и отвличаща информация. Но най-важното е, че можем да смятаме, че бандата търси точно това, в противен случай не биха дошли точно тук. Затова и не е нужно мястото да е свързано с „Клуба на адския огън“. Бандата всъщност преследва Черната книга на йезидитите, това е истинската им цел.
— Да.
Форестър подсвирна едва ли не радостно и потупа Де Сейвъри по гърба.
— Благодаря ти, че дойде, Хюго.
Де Сейвъри се усмихна, макар че изпитваше вина от емоцията си. Миризмата на откритата човешка плът все още витаеше в ноздрите му.
Внезапно горската тишина беше разцепена от висок вик.
— Ангъс! Ангъс!
Нещо ставаше. Сред дърветата отекна още един вик и стана ясно, че човекът се приближаваше към тях.
Де Сейвъри и Форестър бързо се изкачиха на близкото хълмче. През поляната бягаше полицай, гонеше нещо и викаше „Ангъс!“.
— Това е водачът на кучето — каза Форестър. — Загубил го е. Хей, Джонсън! Къде ти е кучето?
— Сър! Сър! — Полицаят продължаваше да тича. — Току-що мина край вас, сър. Ето там!
Де Сейвъри се извърна и видя как едро куче бяга към сградите на училището. Скоковете му бяха неравни и някак спънати, сякаш нещо му пречеше. Кучето влачеше зад себе си нещо дълго, мокро и мътносиво. Какво ли беше? Изглеждаше странно и за момент на професора му хрумна безумната идея, че може да е дух. Де Сейвъри се спусна към животното, но то се обърна и застана над плячката си в защитна поза. Професорът пристъпи напред въпреки предупредителното ръмжене на животното.
Де Сейвъри погледна надолу и потръпна. Кучето пазеше дълъг и вече вмирисан плащ, накъсан на парчета и ивици.
Цяла човешка кожа.
33
Роб беше в Дахук вече десети ден. Шофьорът на таксито от Хабур отказа да продължи нататък.
Отначало Роб беше доволен от развитието на нещата. Дахук беше приятен и оживен кюрдски град, по-беден от Шанлъурфа, но без потискащото усещане за постоянното турско наблюдение. Дахук беше привлекателен и заради видимото присъствие на йезидитите. Имаше дори и йезидитски културен център — голяма сграда в османски стил в покрайнините на града, порутена и шумна. Роб прекара първите няколко дни в навъртане около центъра. Сградата беше пълна с красиви тъмнокоси момичета със срамежливи усмивки и дълги бродирани дрехи и със засмени младежи с фланелки на „Барселона“.
На стената в залата на културния център имаше поразително изображение на Мелек Таус, ангелът паун. Когато го видя за първи път, Роб го гледа поне десет минути. Образът беше необикновено умиротворен. Мелек Таус беше богът демон, падналият ангел с разкошна опашка от смарагди и аквамарини. Опашката с хилядата очи.
Йезидитите в културния център бяха предпазливи, но не и враждебни. Мустакатите мъже го почерпиха с чай и шамфъстък. Двама говореха развален английски, а още няколко знаеха немски. Те му казаха, че в Германия има силна колония йезидити.
— Навсякъде другаде сме унищожени, тук също нямаме бъдеще, сега могат да ни помогнат само християните…
Но йезидитите никога не обсъждаха подробности от вярата си. В момента, в който Роб започваше да разпитва за Черната книга, за Шанлъурфа, за санджака с птицата или за почитането на Мелек Таус, усмивките се превръщаха в гримаси, хората започваха да се държат затворено и да се правят, че нищо не разбират. Мустакатите мъже ставаха резки и спираха да му подават чай и шамфъстък.