Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Хок Сенг си даде сметка, че е извадил невиждан късмет — чист късмет, че г-н Лейк се беше затворил в офиса горе и преглеждаше документацията, чист късмет, че малката Маи беше дошла при него, а не беше отишла при чуждоземския дявол. Момичето подтичваше напред, право към неговото бъдеще.
Хок Сенг даде знак на Кучеебеца да минат по-встрани, където нямаше да се виждат от прозореца на офиса, но проклетникът не помръдна от мястото си. Продължи да зяпа дрънчащата поточна линия и тътрещите се мегодонта.
— Много внушително — каза той. — Тук ли произвеждате прехвалените си пружинници?
Хок Сенг го изгледа ядосано и отново му даде знак да излязат навън.
— Не бива да водим този разговор тук.
Кучеебеца не му обърна внимание. Вместо това вдигна очи към офиса в галерията и големия му вътрешен прозорец.
— Ти там ли работиш? Горе?
— Не задълго, ако един конкретен фаранг те види. — Хок Сенг докара любезна усмивка. — Моля ви. Нека излезем навън. Присъствието ви тук ще повдигне въпроси.
Кучеебеца не помръдна, все така упорито загледан в офиса горе. Хок Сенг изпита нелепата увереност, че проклетникът вижда през стените и гледа право към големия железен сейф, който пазеше безценните си тайни.
— Моля — промълви Хок Сенг. — Работниците и без това ще се разприказват. Нека не усложняваме нещата допълнително.
Гангстерът се обърна рязко и даде знак на биячите си да го последват. Хок Сенг си отдъхна тайничко и заподтичва след него.
— Един човек иска да те види — каза Кучеебеца и махна към външната порта.
Торният лорд. Баш сега. Хок Сенг хвърли поглед към прозореца на офиса. Г-н Лейк щеше да се ядоса, ако излезеше от фабриката в работно време.
— Да, разбира се — каза той и махна към офиса. — Само да си прибера документите.
— Веднага — каза Кучеебеца. — Той не чака никого. — И даде знак на Хок Сенг да тръгне с него. — Или сега, или никога.
Хок Сенг се поколеба, после махна на Маи. Момичето хукна към него, докато Кучеебеца вървеше към портите. Хок Сенг се наведе към нея и прошепна:
— Кажи на кун Андерсън, че се налага да изляза… че имам идея откъде да намерим ново вретено. — Кимна рязко. — Да. Така му кажи. Вретено.
Маи кимна и понечи да хукне, но Хок Сенг я дръпна и продължи тихо:
— И гледай да говориш бавно и с простички думи. Не искам фарангът да ме изрита на улицата само защото те е разбрал погрешно. Ако аз изхвърча, изхвърчаш и ти. Разбра ли?
Маи се ухили широко.
— Маи пен раи. Ще кажа на кун Андерсън колко усилено работите и той ще остане доволен. — И хукна назад през цеха.
Кучеебеца се ухили през рамо.
— Аз си мислех, че си крал само на жълтите карти. А ето че тая тайландска хубавелка също ти играе по свирката. Не е лошо за един Жълтокарт крал.
— Крал на жълтите карти не е титла, към която човек да се стреми.
— Същото е и с титлата на Торния лорд. Имената крият много. — Огледа комплекса. — Не бях влизал във фарангска фабрика. Много впечатляващо. Много пари има тук.
Хок Сенг побърза да се усмихне.
— Фарангите са много стиснати и откачат всеки път, като им поискаш пари за нещо. — Настръхна от усещането, че работниците го гледат. Колко ли от тях знаеха за Кучеебеца? Като никога изпита облекчение, че във фабриката работят тайландци, а не китайци с жълта карта. Китайците моментално биха познали събеседника му. Хок Сенг прикри страха и раздразнението си. Точно това целеше Кучеебеца — да го постави в рискова ситуация, да разклати самообладанието му, да спечели предимство в предстоящия пазарлък.
„Ти си Тан Хок Сенг, директор на «Нов Три-клипер». Не позволявай елементарната тактика на противника да те изнерви.“
Уви, тази мантра го ободри съвсем за кратко. Стигнаха до външните порти и Хок Сенг се закова на място.
Кучеебеца му отвори вратата със смях.
— Какво? Не си ли виждал кола?
Хок Сенг едва се сдържа да не го фрасне в лицето заради нахалството и глупостта му.
— Ти си глупак — измърмори той. — Имаш ли представа как ме злепоставяш с това? Как можа да паркираш нещо толкова екстравагантно пред фабриката! Хората ще ме одумват с месеци!
Качи се в колата. Кучеебеца се качи след него, все така ухилен. Биячите му също се натъпкаха в колата. Стария кокал извика на шофьора. Двигателят на машината се събуди с рев. Потеглиха.