Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Думите бяха като отрова върху езика му, костите го боляха при мисълта за тази гибел – какво щеше да прави, ако ги сполетеше.
Гавриел и Фенрис се взряха един в друг, разговаряйки на онзи безмълвен език, който и той самият бе използвал с тях. Можеше да изиграе една последна карта, за да ги убеди – да убеди Гавриел.
Дори формулировката на заповедта й да го позволяваше, Майев можеше да ги накаже за изопачаването й. Нямаше да е за пръв път – всички носеха белезите на гнева й. И те като Роуан знаеха какво рискуваха. Гавриел поклати леко глава, все още впил очи във Фенрис.
Но преди да се обърнат към него с отказа си, Роуан каза на Гавриел:
– Ако не участваш в предстоящата война, Гавриел, обричаш сина си на смърт.
Гавриел застина.
– Глупости – изплю Фенрис.
Даже Дориан го гледаше с отворена от смайване уста.
Роуан се чудеше колко ли ще се ядоса Едион, но продължи:
– Обмисли предложението ми. Ала знай, че в момента синът ти плава към Залива на Черепа. Съветвам те да вземеш окончателното си решение след срещата с него.
– Кой... – Роуан не бе сигурен дали Гавриел диша добре. Стиснал бе юмруци толкова силно, че белезите по кокалчетата му бяха станали луннобели. – Имам син?
Роуан кимна с чувството, че всъщност бе копелето, за което Фенрис го беше набедил, а не елфът, за когото го имаше Елин.
Истината щеше да излезе наяве рано или късно.
Ако Майев беше научила първа, вероятно щеше да открие начин да хване Едион в капан, да изпрати кадъра си да го убие или отвлече. Сега обаче Роуан държеше кадъра в клопка. Всичко зависеше от това доколко Гавриел искаше да срещне сина си... и доколко се бояха от гнева на Майев, в случай че не намереха Лоркан.
Ето защо Роуан заяви студено:
– Не спъвайте плановете ни, докато пристигнат, и ние няма да спъваме вашите.
Той им обърна гръб напук на всичките си инстинкти, но се прикри добре с щитовете си и разгърна магията си така, че да му сигнализира, ако някой от тях дори мръднеше пръста си в атака, докато той отваряше вратата на спалнята, демонстрирайки безмълвно, че въпросът е приключен. Чакаше го много работа. За начало се налагаше да напише предупреждение до кралския двор на Ейлве и терасенските войски. И за финал да измисли как, по дяволите, да воюват на два фронта едновременно.
Гавриел стана с отпуснато, пребледняло лице, пропито с нещо като съкрушение.
Роуан улови искрата на прозрение в очите на Дориан миг преди кралят да я потули. Да, на пръв поглед Едион и Елин изглеждаха като брат и сестра, но усмивката на Едион разкриваше потеклото му. Гавриел моментално щеше да разбере кой е, ако първо не го издадеше мирисът му.
Фенрис пристъпи към спътника си и сложи ръка на рамото му, докато излизаха в коридора. Гавриел от дълго време беше довереник и на Роуан, и на Фенрис. Те двамата не се погаждаха особено... просто беше по-лесно да се препират.
Роуан заяви на двамата си някогашни събратя:
– Ако дори загатнете пред Майев за сина на Гавриел, сделката ни отпада. Никога няма да намерите Лоркан. А ако случайно се появи тук... На драго сърце ще му помогна да ви убие.
Той се надяваше да не стигат до толкова жесток, унищожителен сблъсък.
Въпреки това стояха на прага на война. Война, която възнамеряваше да спечели.
24.
„Ветропей“ отплава от Илиум призори; екипажът и капитанът му дори не подозираха, че двамата закачулени, които бяха придружавани от опитомения си сокол и бяха платиха със златни монети, нямаха намерение да пътуват чак до Лериба. Не личеше да са се досетили, че въпросните бяха генералът и кралицата, освободили града им миналата нощ.
Пътешествието по крайбрежието на континента се смяташе за сравнително лесно, макар че Елин очакваше именно това твърдение да им гарантира тежко пътуване. Все пак не биваше да забравят малката подробност, че им предстоеше да минат през адарлански води, и то в близост до Рифтхолд. Ако вещиците патрулираха навътре в морето...
Не че имаха друг избор, при положение че Ераван беше разгърнал мрежата си по целия континент, както и че заплахата му да залови Роуан и Дориан още бучеше в съзнанието й в ритъм с пулсиращата тъмна синина върху гърдите й... точно над сърцето.
Застанала на палубата, докато изгряващото слънце багреше тюркоазения залив на Илиум в златисто и розово, Елин се питаше дали следващия път, когато зърнеше тези води, щяха да са червени. Питаше се още колко ли време адарланската войска ще остане от тяхната страна на границата.