Империя на бури

– Нали точно това искаш, Фенрис? – Роуан впи поглед в него. – Да служиш на моята кралица? От месеци ламтиш по нея. Е, това е шансът ти.

Духовитостта се изцеди от красивото лице на Фенрис.

– Голямо копеле си, Роуан.

Роуан се обърна към Гавриел.

– Предполагам, че Майев не е уточнила кога трябва да го свършите. – Воинът кимна утвърдително. – А и реално ще изпълнявате заповедта й.

Кръвната клетва се крепеше на точно определени, недвусмислени задължения. И беше необходим близък физически контакт, за да повлияе кралицата на заклелия се. Но на такова разстояние... да, трябваше да се подчиняват на заповедите й, ала можеха да се възползват от някои вратички в езика.

– Лоркан може да изчезне от лицето на земята, докато ти приемеш нашата част от сделката за изпълнена – отбеляза Фенрис.

Роуан се поусмихна.

– Да, но проблемът е там, че Лоркан рано или късно ще се върне при мен. При кралицата ми. Не се знае колко време ще му отнеме, но ще ни намери. И тогава е ваш. – Той потупа с пръст бицепса си. – За тази война ще се носят легенди хиляда години напред. И повече. – Той посочи с брадичка към Фенрис. – А ти никога не си бягал от битка.

– Да, стига да оцелеем – отвърна Фенрис. – Ами заветът на Бранън? Колко време ще издържи огънят му срещу сгъстяващия се мрак? Майев не ни разкри защо изпраща армадата си в Ейлве, но поне ни каза кой господства в Морат.

Влизайки през вратата на „Морският дракон“, Роуан се беше зачудил кой бог беше предизвикал бурята, тласнала ги към Залива на Черепа точно в този ден, по това време.

Миналата пролет с кадъра му бяха надвили легион от адарлански войници, и то с лекота.

И макар Лоркан, Вон и Конал да не бяха с тях сега... Един елфически воин се равняваше на сто смъртни войници. На повече дори.

Терасен се нуждаеше от войска. Е, тук имаше армия, съставена от трима елфи.

А срещу въздушната кавалерия на Железни зъби се нуждаеха от скоростта, силата и вековния опит на елфите.

Заедно бяха превземали градове и кралства по заповед на Майев; заедно бяха слагали край на не една война.

– Преди десет години – подхвана Роуан – не сторихме нищо, за да спрем това. Ако Майев беше изпратила армията си, може би злото нямаше да се разрасне толкова. Ловяха, убиваха и измъчваха братята ни. И Майев го позволяваше от яд само защото майката на Елин отказваше да изпълнява волята й. Да, моето Огнено сърце е един пламък в морето от тъмнина. Но тя е решена да се бори, Фенрис. Решена е да се опълчи на Ераван, на Майев и на самите богове, ако така ще донесе мир.

В другия край на стаята очите на Дориан се бяха премрежили. Роуан знаеше, че кралят ще се бие – беше готов да умре за каузата, – както и че дарбата му може да им донесе победа. Въпреки това... още беше неопитен. Неизпитан в бой, колкото и да беше преживял.

– Но Елин е една – продължи Роуан. – И дори нейната сила може да се окаже недостатъчна срещу врага ни. Сама... – пророни той, срещайки погледа на Фенрис, после и този на Гавриел –... тя ще умре. А угасне ли нейният огън, всичко е свършено. Няма да имаме втори шанс. Угасне ли огънят й, всички сме обречени, всяка земя, всеки свят.