Империя на бури

Роуан помоли ханджийката да изпрати в стаята им храна за осем души и закрачи към лъснатото стълбище в дъното на смътно осветената трапезария, следван от останалите. Фенрис, за щастие, удържа езика си зад зъбите, докато не се качиха в квартирата, където съблякоха мокрите си пелерини и Роуан запали няколко свещи. Дори това действие остави дупка в гърдите му.

Фенрис се настани в едно от меките кресла пред тъмната камина и плъзна пръст по черната му странична облегалка.

– Чудесно местенце. Коя от кралските особи плаща?

Дориан, който тъкмо се канеше да заеме стола до малкото

бюро пред затворените прозорци, се скова. Гавриел стрелна към спътника си поглед, казващ: „Без кавги, моля!“.

– Има ли значение? – попита Роуан, докато обикаляше покрай стените, вдигайки рамкираните картини с пищни цветя, за да провери за скрити шпионски дупки и врати.

Накрая надзърна под покритото с бели чаршафи легло, чиито колони от усукано черно дърво блестяха от светлината на свещите, мъчейки се да не мисли за това, че каквито и решения да беше взел... Елин щеше да сподели тази стая с него. Това легло.

Помещението не криеше опасности – струваше му се дори уютно с трополенето на дъжда в двора и по покрива и с аромата на сочни плодове, с който беше пропит въздухът.

– Все някой трябва да финансира тази война – рече миловидно Фенрис, когато Роуан най-сетне се облегна на ниския скрин до вратата. – Въпреки че, ако се има предвид вчерашният декрет от Морат, скоро ще се нанесете в по... скромно жилище.

Е, това доказваше, че Фенрис и Гавриел знаеха за указа на Ераван относно Дориан и съюзниците му.

– Ти мисли за себе си, Фенрис – предупреди го Гавриел.

Фенрис изсумтя, заигравайки се с една от златистите къдрички на тила си.

– Винаги съм се чудил как успяваш да вървиш с толкова много стомана по себе си, Белотрън.

– Аз пък се питам – отвърна невъзмутимо Роуан – как досега никой не е отрязал езика ти, за да млъкнеш.

Фенрис се засмя жлъчно.

– Мнозина го смятат за най-доброто ми качество. Поне жените.

Тих смях напусна гърлото на Дориан – първият подобен звук, който Роуан чуваше от краля.

Роуан опря длани в скрина.

– Как смогнахте да прикриете мириса си?

Карамелените очи на Гавриел притъмняха.

– Нов трик на Майев. С него сме почти невидими в земите, които не са особено гостоприемни към расата ни. – Той посочи с брадичка към Дориан и Роуан. – Но излиза, че невинаги действа.

– А сега ще ми обясните ли какво правите тук? – додаде Роуан. – И защо сте въвлекли Ролф в тази история?

– Винаги получаваш каквото искаш, Роуан – провлачи Фенрис, – а си оставаш хладнокръвно копеле. Лоркан би се гордял с теб.

– Къде е Конал? – спомена подигравателно Роуан брата близнак на Фенрис.

Лицето на елфа се вкамени.

– Ти как мислиш? Единият от нас винаги играе ролята на котва.

– Майев ще спре да го държи като гаранция, ако ти престанеш да недоволстваш.

Фенрис открай време му лазеше по нервите. И нямаше да забрави, че именно той бе изявил желание да поеме Елин Галантиус миналата пролет. Фенрис обичаше всичко необуздано и красиво, а Майев нарочно му я беше показала, за да го поизмъчи.