Империя на бури

– Какво?

Гневният тон на Роуан накара Дориан да се вцепени.

Ролф се усмихна.

– Според слуховете Елин Галантиус унищожила генерал Нарок и лейтенантите му във Вендлин. И го постигнала с помощта на елфически принц. Впечатляващо.

Роуан оголи кучешките си зъби.

– Какво се опитваш да кажеш, капитане?

– Просто искам да знам дали Нейно Величество Огнената кралица очаква грандиозен парад по случай пристигането си.

Дориан не бе сигурен, че на Ролф ще му хареса особено другата й титла – Убийцата на Адарлан.

Роуан изръмжа тихо.

– Вече ти казах, че няма да дойде тук.

– Така ли? Любовникът й спасява новия крал на Адарлан и вместо да го отведе на север, го докарва тук, но твърдиш, че няма да приветстваме и нея съвсем скоро?

Като чу думата „любовник“, Роуан впи смъртоносен поглед във Фенрис. Красивият елф – нямаше как другояче да бъде описан – просто сви рамене.

Роуан отново се обърна към Ролф.

– Помоли ме да доведа крал Дориан, за да убедим да подкрепиш каузата ни. Но тъй като теб не те интересуват други цели освен твоите собствени, явно сме пропътували толкова километри напразно. Затова вече нямаме нужда от теб на тази маса, особено ако не можеш да изпратиш вестоносци. – Роуан посочи с поглед стълбището зад капитана. Свободен си.

Фенрис се изкикоти мрачно, но Гавриел изпъна гръб, когато Ролф изсъска през зъби:

– Не ме е грижа кой си и каква сила притежаваш. Няма да позволя да ми даваш заповеди на моя територия.

– Най-добре свиквай да ги изпълняваш – отвърна Роуан с онова спокойствие, което караше всички инстинкти на Дориан да го подготвят за бягство. – Защото, ако Морат спечели войната, няма да ти позволят да си играеш на островен крал. Ще те низвергнат от всички пристанища и реки, ще ти откажат търговията с градове, на които разчиташ. Кой ще купува от теб, ако не останат купувачи? Едва ли Майев ще се смили над теб... вероятно няма да те запомни дори.

– Ако превземат островите ми – озъби му се Ролф, – ще си намерим други, и други. Океанът е моето убежище; по вълните винаги ще сме свободни.

– Не бих нарекъл свобода спотаяването ти в пивницата от страх, че ще те нападнат Валгите.

Облечените в ръкавици пръсти на Ролф се свиха в юмруци и сетне се разпуснаха, а Дориан се зачуди дали капитанът би посегнал към рапирата си. Той обаче се извърна към Фенрис и Гавриел.

– Ще се срещнем тук утре в единайсет. – Когато отново насочи очи към Роуан, погледът му изстудя. – Изпрати колкото искаш съобщения. Можете да останете, докато кралицата ви пристигне, в което не се съмнявам нито за миг. Интересно ще ми е да чуя какво има да каже легендарната Елин Галантиус. Дотогава не желая да ви виждам. – Той кимна към Гавриел и Фенрис. – Говорете с принцовете в тяхната проклета квартира.

Ролф отиде до входната врата и я отвори със замах, разкривайки завесата от дъжд и четиримата млади, но здрави наглед мъже, бранещи подгизналия кей. Те устремиха ръце към оръжията си, но капитанът не ги призова, а само посочи навън.