Империя на бури

– Кралят е бранил Дориан колкото време е могъл; сигурно е сторил същата добрина и за теб. Навярно е знаел, че ако те загубя, просто ще оставя света да върви по дяволите, а него няма да освободя от гняв.

– Прав ли е бил?

Хората, които обичаш, са просто оръжия и един ден ще ги използват срещу теб, беше й казал веднъж Роуан.

– Не пилей енергия в тревоги по миналото – посъветва тя Едион, съзнавайки, че не отговаря на въпроса му.

Без да я погледне, той пророни:

– Знам какво ти се е случило в Ендовиер, Елин, но като видях надзирателя, като чух как говори... – Гръклянът му подскочи. – Бях толкова близо до солните мини. Онази година с Гибелния легион лагерувахме цели три месеца точно до границата.

Тя извърна глава към него.

– Няма да тръгваме по този път. Ераван неслучайно изпрати онзи мъж точно с тази цел. Познава миналото ми... държи да разбера, че го познава и ще го впрегне срещу мен. Срещу нас. Ако се наложи, ще използва всичките ни близки.

Едион въздъхна.

– Щеше ли да ми кажеш какво се е случило снощи, ако не бях с теб?

– Не знам. Сигурна съм, че си щял да се събудиш в мига, в който го нападнах със силата си.

Той изсумтя.

– Няма как да остане незабелязана.

Писъците на чайките, кръжащи над главите им, изпълниха спусналата се тишина. Независимо от решимостта си да не говорят за миналото, Елин промълви плахо:

– Дароу каза, че си се сражавал в Тералис.

От седмици се канеше да го разпита за това, но все не събираше смелост.

Едион потопи поглед в разпенените води.

– Беше отдавна.

Тя преглътна, за да облекчи паренето в гърлото си.

– Бил си едва на четиринайсет.

– Така е.

Той стисна челюсти. Елин си представяше касапницата. И ужаса на едно момче – не само от боя и убийствата, но и от това, че близките му са падали мъртви край него. Един по един.

– Съжалявам – прошепна тя. – Съжалявам, че си преживял такова нещо.

Едион се обърна към нея. Обичайната му самонадеяност се беше изпарила от лицето му.

– Тералис е бойното поле, което най-често виждам в кошмарите си. – Той зачопли с нокът една грапавина по парапета. – Дароу се постара да ме измъкне от най-големите кръвопролития, но нещата загрубяха. Нямаше къде да се скрия.

Не й беше казвал, че Дароу е опитал да го защити. Тя сложи ръка върху неговата и я стисна.

– Съжалявам – повтори и не посмя да го разпитва повече.

Той повдигна рамо.

– Бях орисан да стана воин дълго преди това.

Наистина не можеше да си го представи без меча и щита, които и сега лежаха на гърба му. И не можеше да реши дали това е за добро.

Помежду им пак се възцари тишина – тежка, вехта и изтощена.

– Не го виня – пророни Елин накрая. – Не виня Дароу, задето препречи пътя ми към Терасен. И аз щях да постъпя така, ако бях на негово място.