Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Може би за него беше мъчение и да е толкова далеч от хватката на Майев, но да знае, че братът му близнак е останал в Доранел, както и че ако не се върне... Конал щеше да понесе невъобразими наказания. Кралицата така си беше издействала службата им. Елфи се раждаха рядко, а близнаци – още по-рядко. Близнаци, надарени с такава сила, съзрели във воини, чието влияние можеше да се мери с това на вековни величия...
Майев ги бе пожелала ревностно. Фенрис обаче отказал да й служи. Затова тя погнала Конал – тъмнокос, кротък и съобразителен, за разлика от златокосия, буен и безразсъден Фенрис.
Фенрис открай време получавал каквото желаел: жени, слава, богатства. Конал, макар и похватен, вечно бродел в сянката на брат си. Затова, когато кралицата му предложила кръвната клетва, въпреки че Фенрис бил избран да се сражава във войната срещу акадианците... Конал приел.
А щом Фенрис се прибрал от бойното поле и научил, че брат му е положил кръвната клетва пред кралицата, след като узнал какво го принуждавала да прави Майев зад затворените врати на покоите й... й предложил сделка: бил готов да положи клетвата, само и само да отърве брат си от лапите й. И така вече от цял век Фенрис робуваше в спалнята на кралицата си, седеше до тъмния й трон, окован от невидими вериги.
Роуан навярно щеше да го харесва. Да го уважава. Ако не беше толкова цапнат в устата.
– Е – подхвана Фенрис с пълното съзнание, че не беше предоставил поисканата от него информация, – май скоро ще те наричаме крал Роуан, а?
– Свещени богове, Фенрис – промърмори Гавриел. Въздъхна страдалчески и добави, преди Фенрис да е отворил отново глупавата си уста. – Роуан, пристигаш в най-подходящия момент.
Роуан се обърна към елфа до себе си – заместник-командир в армията на Майев, след като той самият беше освободил поста. Сякаш прочел името в очите му, златокосият воин попита:
– Къде е Лоркан?
Роуан обмисляше как да отговори на този въпрос още от момента, в който ги видя. Самият факт, че Гавриел се интересуваше... Защо бяха дошли в Залива на Черепа?
– Нямам представа къде е Лоркан – отвърна Роуан.
И не лъжеше. Ако имаха късмет, бившият му командир щеше да намери останалите два Ключа на Уирда, да осъзнае, че Елин му е изиграла номер, и да се върне час по-скоро, доставяйки им двата ключа, за да ги унищожи Елин.
Ако имаха късмет.
– Не знаеш къде е – каза Гавриел, – но си го виждал.
Роуан кимна.
Фенрис изсумтя.
– Наистина ли ще си играем на истини и лъжи? Просто ни кажи, копеле такова.
Роуан прикова Фенрис с поглед. Белия вълк на Доранел му отговори с усмивка.
Боговете да са им на помощ, ако Фенрис и Едион някога се озовяха в една стая.
– По заповед на Майев ли сте дошли? – попита Роуан. – Изпратила ви е преди армадата?
Гавриел поклати глава.
– Идването ни тук няма нищо общо с отплаването на армадата. Прати ни да го заловим. Знаеш какво престъпление е извършил.
Деяние от любов – макар и изопачената любов на Лоркан. Изопачената му любов към Майев.
– Твърди, че го прави за нейно добро – изтъкна небрежно Роуан, внимавайки какво говори заради краля, намиращ се до него.
Съзнаваше, че мнозина подценяват острия интелект под обезоръжаващата му усмивка, че най-ценното му притежание не беше божествената му магия, а умът му. Беше разтълкувал страха на Ролф от Валгите и бе поставил основата – основа, която Елин щеше да използва за техните цели.
– Лоркан винаги е бил дързък в това отношение – отбеляза лениво Фенрис. – Този път обаче премина границата.
– Значи ви е изпратила да намерите Лоркан?
Татуировките по врата на Гавриел – дело на Роуан – се гърчеха все повече с всяка от следващите му думи.
– Изпрати ни да го убием.
23.
Свещени богове!
Роуан замръзна.
– Това обяснява защо сте двама.
Фенрис отметна един кичур коса от тъмните си очи.
– Всъщност сме трима. Вон полетя на север вчера следобед, а ние се отправяме на юг. – Вон в облика си на орел рибар можеше много по-лесно да покрие суровите северни територии. – Ние кацнахме в тая клоака, за да проверим дали Ролф не е имал вземане-даване с Лоркан; да му платим за сигнал, в случай че Лоркан минеше през островите му, за да си наеме лодка например. – Заливът на Черепа беше едно от малкото пристанища, където можеше да го стори, без да повдигне въпроси. – Предупредихме копелето Ролф за армадата на Майев, за да го убедим да ни съдейства. Оттук отиваме на континента и започваме да го издирваме по южните земи. А понеже те са доста просторни... – Зъбите му проблеснаха в хищническа усмивка. – Ако имаш някаква идея къде може да се е дянал, ще сме ти много благодарни, принце.