Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Шев не обичаше особено да бъде честна със себе си. Че кой обича? Но ако трябваше поне за миг да приеме болката от това — точно така се бяха развивали нещата между тях през годините. Карколф беше падала в обятията ѝ твърде често, но със същата скорост се изплъзваше между пръстите ѝ. Като обикновено оставяше след себе си пълна каша, от която Шев трябваше да бяга или, както в онзи незабравим случай, да се спасява с плуване от потъващата зад гърба ѝ търговска шхуна.
Тя преглътна и погледна намръщено бравата.
Това не бяха фантазии, това беше реалният живот. А животът имаше грозния навик да я рита в слабините.
Но нима имаше друг избор? Ако искаш да станеш прекрасен нов човек с прекрасен нов живот, трябва да се отървеш от старата си личност, както змия съблича кожата си. Трябва да престанеш да се ровиш в складираните рани и обиди, както скъперник в златото си, да ги оставиш зад себе си и да се освободиш. Трябва да простиш и да се научиш да се доверяваш не защото някой друг го заслужава, а заради самата себе си.
Затова Шев си пое дълбоко дъх, усмихна се насила и отвори широко вратата.
— Аз съм…
Домът ѝ беше съсипан.
Мебелите бяха насечени с брадва, пердетата откъснати и нарязани с нож. Рафтовете бяха изкъртени и по пода се бяха пръснали всички прекрасни книги, които Шев не беше прочела, но които я правеха да изглежда доста начетена. От мраморната камина бяха изкъртили с чук цели парчета. Карколф настояваше, че картината с подсмихващата се жена с едър бюст, която беше окачена над нея, е истински Аропела. Шев силно се съмняваше в това. Сега този въпрос щеше да си остане спорен, тъй като някой беше разрязал картината — от гърдите до долу.
Не само бяха захвърлили чаения сервиз на пода, бяха се постарали всяка една чашка да бъде счупена, всяка една лъжичка да бъде огъната. Някой беше отчупил чучура и дръжката на каната, след което, очевидно, се беше изпикал в нея.
Кожата на Шев настръхна от ужас, докато прекосяваше стаята и отломките хрущяха под краката ѝ. Тя отиде до спалнята и бутна изкъртената врата.
Карколф лежеше на пода.
Шев си пое хрипкаво дъх, изтича до нея и падна на колене…
Но бяха само дрехите ѝ. Само дрехите ѝ, извадени от строшения сандък, който беше преобърнат на една страна. Цялото му съдържание се беше изсипало навън като вътрешностите на разпорен труп. Фалшивото дъно беше разбито и фалшивото дъно на фалшивото дъно беше разбито, фалшифицираните документи бяха разхвърляни наоколо, фалшивите скъпоценности мрачно проблясваха в сумрака.
В стаята вонеше, но не на секс. Шишенцето с парфюма на Карколф беше разбито в стената и миризмата му беше почти задушаваща, като натрапчива обида, допълваща болката от отсъствието ѝ. Хубавият дюшек, който си струваше всичките похарчени за него откраднати монети — и с който Шев се поздравяваше всяка вечер, когато се изпъваше върху него — беше нарязан, накълцан, изкормен. Пълнежът му от пера се валяше по пода и малки пухчета хвърчаха из стаята, понесени от вятъра, който разклащаше разкъсаните завеси.
Върху разпорените възглавници лежеше лист хартия. Писмо.
Шев допълзя до него и го сграбчи с треперещите си пръсти. Беше написано със силно наклонен почерк:
Шев,
отдавна не сме се виждали.
Карколф е с мен, в крепостта Буройя на остров Карп. По-добре ела бързо, преди да ми омръзнат приказките ѝ. По-добре ела сама, ’щото се стеснявам от тълпите.
Просто искам да поговорим.
Като за начало.