Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Внезапни завършеци
Внезапни завършеци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Внезапни завършеци

Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:

13 истории от света на Първия законКрасив негодник — Ще оправдае ли полковник Глокта репутацията си на най-изтъкнат фехтовач и фукльо в Съюза?Малки добрини — Шеведая, най-добрият крадец в Уестпорт, е решила да загърби престъпленията, но една неочаквана среща ще обърка плановете ѝ.Идиотска задача — Колко трудно може да бъде да задигнеш нещо от Лисичия клан, когато се казваш Гушата и разполагаш с банда първокласни главорези?Омитане от града — Крадлата Шеведая и жената воин Джавра се забъркват в нови неприятности.Ад — Когато гуркулските войници обсаждат Дагоска, настава същински ад.Двама са малко — Докато пресичат тесен мост над дълбока пропаст, Шеведая и Джавра се сблъскват с Уирън Перкото и огромния му меч. Една среща, която ще завърши крайно неочаквано.На неподходящо място в неподходящ момент — Битките не са чак толкова лоши. Стига да си на страната на херцогиня Муркато, по-известна като Касапина на Каприл.И това ми било разбойничка — „Шай се изправи, цялата в рани и синини, и изплю насъбралия се в устата ѝ пясък. През последните месеци се беше нагълтала с достатъчно пясък и имаше мрачното предчувствие, че този няма да е последният.“Вчера, близо до село наречено Барден… — Северняците и южняците влизат в нова схватка. Схватка, от която ще спечели само един фермер.Трима са много — Само глупак би откраднал нещо от най-добрата крадла в Стирия. Но понякога нещата не са такива, каквито изглеждат…Свобода! — Или как Дружината на Милостивата ръка, под командването на Никомо Коска, освободи град Ейвърсток от бунтовническата заплаха.Трудни времена настанаха — Всичко, което Карколф иска, е да достави една пратка невредима. Но над град Сипани се е спуснала мъгла, а в мъглата дебнат крадливи копелета…Да създадеш чудовище — Бетод е уморен от продължителната война и мечтае за мир с Гърмящия. Има само един проблем — най-добрият му воин, Деветопръстия, е пристрастен към мириса на кръв. И не дава пет пари за някакъв си мир.Абъркромби пише фентъзи като никой друг.„Гардиън“Изумителен автор.Дж. Р. Р. Мартин
1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 122
Перейти на страницу:

Шев не обичаше особено да бъде честна със себе си. Че кой обича? Но ако трябваше поне за миг да приеме болката от това — точно така се бяха развивали нещата между тях през годините. Карколф беше падала в обятията ѝ твърде често, но със същата скорост се изплъзваше между пръстите ѝ. Като обикновено оставяше след себе си пълна каша, от която Шев трябваше да бяга или, както в онзи незабравим случай, да се спасява с плуване от потъващата зад гърба ѝ търговска шхуна.

Тя преглътна и погледна намръщено бравата.

Това не бяха фантазии, това беше реалният живот. А животът имаше грозния навик да я рита в слабините.

Но нима имаше друг избор? Ако искаш да станеш прекрасен нов човек с прекрасен нов живот, трябва да се отървеш от старата си личност, както змия съблича кожата си. Трябва да престанеш да се ровиш в складираните рани и обиди, както скъперник в златото си, да ги оставиш зад себе си и да се освободиш. Трябва да простиш и да се научиш да се доверяваш не защото някой друг го заслужава, а заради самата себе си.

Затова Шев си пое дълбоко дъх, усмихна се насила и отвори широко вратата.

— Аз съм…

Домът ѝ беше съсипан.

Мебелите бяха насечени с брадва, пердетата откъснати и нарязани с нож. Рафтовете бяха изкъртени и по пода се бяха пръснали всички прекрасни книги, които Шев не беше прочела, но които я правеха да изглежда доста начетена. От мраморната камина бяха изкъртили с чук цели парчета. Карколф настояваше, че картината с подсмихващата се жена с едър бюст, която беше окачена над нея, е истински Аропела. Шев силно се съмняваше в това. Сега този въпрос щеше да си остане спорен, тъй като някой беше разрязал картината — от гърдите до долу.

Не само бяха захвърлили чаения сервиз на пода, бяха се постарали всяка една чашка да бъде счупена, всяка една лъжичка да бъде огъната. Някой беше отчупил чучура и дръжката на каната, след което, очевидно, се беше изпикал в нея.

Кожата на Шев настръхна от ужас, докато прекосяваше стаята и отломките хрущяха под краката ѝ. Тя отиде до спалнята и бутна изкъртената врата.

Карколф лежеше на пода.

Шев си пое хрипкаво дъх, изтича до нея и падна на колене…

Но бяха само дрехите ѝ. Само дрехите ѝ, извадени от строшения сандък, който беше преобърнат на една страна. Цялото му съдържание се беше изсипало навън като вътрешностите на разпорен труп. Фалшивото дъно беше разбито и фалшивото дъно на фалшивото дъно беше разбито, фалшифицираните документи бяха разхвърляни наоколо, фалшивите скъпоценности мрачно проблясваха в сумрака.

В стаята вонеше, но не на секс. Шишенцето с парфюма на Карколф беше разбито в стената и миризмата му беше почти задушаваща, като натрапчива обида, допълваща болката от отсъствието ѝ. Хубавият дюшек, който си струваше всичките похарчени за него откраднати монети — и с който Шев се поздравяваше всяка вечер, когато се изпъваше върху него — беше нарязан, накълцан, изкормен. Пълнежът му от пера се валяше по пода и малки пухчета хвърчаха из стаята, понесени от вятъра, който разклащаше разкъсаните завеси.

Върху разпорените възглавници лежеше лист хартия. Писмо.

Шев допълзя до него и го сграбчи с треперещите си пръсти. Беше написано със силно наклонен почерк:

Шев,

отдавна не сме се виждали.

Карколф е с мен, в крепостта Буройя на остров Карп. По-добре ела бързо, преди да ми омръзнат приказките ѝ. По-добре ела сама, ’щото се стеснявам от тълпите.

Просто искам да поговорим.

Като за начало.

Хоралд

И отново онзи отпечатък. Онзи същият проклет отпечатък, на който незнайно защо беше позволила да я заблуди, че вече е защитена от всичко това.

Дълго време стоя неподвижно. Не говореше, не помръдваше, дори не дишаше почти. Загубата беше като удар с нож в корема. Загуба на любовница, дом, загуба на свободния живот, който бе почувствала толкова близо, че почти го беше вкусила. Най-лошото, което можеше да си представи, бе, че Карколф не я иска. Че ще реши, че това е капан, който ще щракне всеки момент, а не, че е капан, който всеки момент ще се отвори и за двете. Че Карколф отново ще избяга. Трябваше да се досети.

Винаги може да се случи нещо по-лошо от онова, което си представяш, и твърде често наистина се случва.

Тя осъзна, че е стиснала пръстите си в юмрук и е смачкала безполезния документ, заради който беше рискувала живота си. Захвърли го в камината и стисна силно зъби.

Нищо не беше изгубено. Всичко беше откраднато. А Харолд Пръста трябваше да си помисли, преди да краде от най-добрата крадла в Стирия.

Тя отиде до стената, която се намираше до изпъкналия комин, взе счупения бюст на Баяз, вдигна го във въздуха и с писък разби плешивата му глава в мазилката.

1 ... 73 74 75 76 77 78 79 80 81 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)