Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Аз казвам.
– За пръв път чувам такова нещо. Виж ти. История на идеите и културата. – Погледна ме недоверчиво. – Будалкаш ме, нали?
– Не, искам всичко да знам. Каквото се знае сега и каквото се е знаело преди. И защо се е знаело или не се е знаело. Разбираш ли ме?
– Не.
– А ти какъв искаш да станеш?
– Не знам – отговори Женсана. Махна неопределено с ръка близо до челото си. – Главата ми е пълна с бръмбари. Но все нещо ще направя, ще видиш.
Три красиви момичета със смях минаха покрай тях на път за лекцията по гръцки. Адриа погледна часовника и направи знак за довиждане на Женсана, който все още се опитваше да проумее какво ли ще е това историк на идеите и културата. Последвах веселите красиви момичета. Преди да вляза в аудиторията, се обърнах. Женсана все още размишляваше над бъдещето на Ардевол. След няколко месеца в един много студен следобед Бернат, който беше в осми курс по цигулка, ме помоли да отидем заедно в Двореца на музиката да слушаме Яша Хайфец. Било единствена възможност и маестро Масиа179 му разказал, че въпреки нежеланието на Хайфец да свири в страна с фашистки режим, настойчивостта на маестро Толдра го убедила.
Адриа, който по отношение на повечето неща от живота все още не беше загубил девственост, обсъди това с маестро Манлеу след един изтощителен урок по унисон, а маестрото, след няколко секунди размисъл, каза, че не познава по-студен, арогантен, отвратителен, тъп, горделив, отблъскващ, омразен и високомерен цигулар от Яша Хайфец.
– Ама свири ли хубаво, маестро?
Маестро Манлеу гледаше партитурата, без да я вижда. С цигулка в ръка изсвири машинално едно пицикато и погледна напред. След много дълга пауза:
– Той е самото съвършенство.
Може би усети, че току-що казаното бе излязло от дълбините на душата му и се опита да го посмекчи.
– След мен той е най-добрият жив цигулар. – Удар с лъка по стойката. – Хайде, почваме отначало.
179 Жоан Масиа-и-Пратс (1890–1969) – каталонски цигулар и композитор. – Б. р.
* * *
Ръкоплясканията изпълниха залата. Бяха по-топли от обикновено; и това ясно се виждаше, защото хората, които живеят под диктатура, свикват да се изразяват между редовете и чрез ръкопляскания, с прикрити жестове, поглеждайки към господина с шлифера и тънкия мустак, който много вероятно е от тайната полиция, внимавай, забележи, че ръкопляска едвам-едвам. Хората се бяха научили да разбират този език, който чрез страха искаше да се бори срещу страха. Аз само усещах това интуитивно, защото нямах баща, майка беше погълната от работата в магазина и гледаше под лупа единствено как напредвам с цигулката, а Лола Чика не искаше да говори на тази тема: по време на войната бяха убили един неин братовчед анархист и сега тя отказваше да стъпва по хлъзгавия терен на уличната политика. Светлините започнаха да гаснат, хората взеха да ръкопляскат, маестро Толдра излезе на сцената и без да бърза, се отправи към своя пулт. В полумрака видях как Сара написа нещо на своята програма, подаде ми я и поиска моята, за да не остане без програма. Някакви числа. Телефон! Подадох й моята програма, без да й напиша телефона си, като последния идиот. Аплодисментите стихнаха. Забелязах, че Бернат, смълчан на мястото си от другата ми страна, наблюдаваше всяко мое движение. Настъпи тишина.
Толдра предложи един „Кориолан“180, който аз чувах за първи път и много ми хареса. После, когато отново излезе, водеше за ръка Яша Хайфец, може би за да му покаже, че е на негова страна, или кой знае защо. Само че той кимна с глава студено, арогантно, отвратително, тъпо, горделиво, отблъскващо, омразно и високомерно. Изобщо не желаеше да скрива раздразнението си. Даде си цели три минути, за да се отърси от възмущението си, докато маестро Толдра прав, без да поглежда встрани, търпеливо чакаше да му каже давай. И започнаха. Спомням си, че останах с отворена уста по време на целия концерт. А на аndante assai181 плаках без никакъв свян, понесен от физическото удоволствие от бинарния ритъм на цигулката, вграден в триолите на оркестровия фон. И от това как темата заглъхва в ръцете на оркестъра, накрая в тромбона и в едно смирено пицикато. Красота. Хайфец беше сърдечен, смирен, близък, любезен и отдаден на каузата на красотата, която ме покори. На Адриа му се стори, че очите на Хайфец блестят подозрително. Бернат, знам това, сподави дълбоко ридание. В антракта стана и каза трябва да отида да го поздравя.
– Няма да те пуснат.
– Ще опитам.
– Чакай – каза тя.
Сара стана и ни направи знак да я последваме. Ние с Бернат се спогледахме учудени. Качихме се по страничните стълбички след нея и минахме през една врата. Отвътре портиерът ни направи знак vade retro182, но Сара, усмихната, посочи маестро Толдра, който говореше с един от музикантите и сякаш усети жеста на Сара, обърна се, видя ни и каза здравей, принцесо, какво правиш? Как е майка ти?