Изповядвам

– Не! – Сега изражението, лицето и цветът на кожата му си възвърнаха живота. – В никакъв случай! Това може да го направи само приятел. Не искам... Знам ли... Много е лично и... Може би след като го препишеш, ще реша да не го издавам.

– Нали казваше, че ще го дадеш на Баусà?

– Като му дойде времето, ще говорим.

Настъпи мълчание. Някъде в дома „тя такова“ отваряше и затваряше чекмеджета. Може би беше в кухнята.

– Пласида, сетих се! Пласида се казва това момиче. – Доволен: – Виждаш ли? Каквото и да казват, все още имам добра памет.

– А! – каза Бернат, спомняйки си нещо. – Това, което си написал от другата страна на ръкописа с черно мастило, сещаш ли се? Също е много интересно.

Известно време Адриа се колебаеше.

– Какво е? – попита малко уплашен.

– Размишление върху злото. По-скоро изследване върху историята на злото, бих казал. Сложил си заглавие „Проблемът за злото“.

– А, не. Вече го бях забравил. Не, това е нещо много... не знам, без душа.

– Не. Смятам, че също трябва да го публикуваш. Ако искаш, ще ти препиша и него.

– Да не си посмял! Това е моят провал като мислител. – Мълча няколко предълги секунди. – Не съумях да изложа и половината от това, което имах в главата си.

Взе книгата с поезия. Отвори я и я затвори, чувстваше се неудобно. Отново я остави на масата и накрая каза затова писах от другата страна, за да го убия.

– Защо не го изхвърли?

– Никога не хвърлям нито лист.

Бавно и дълго мълчание, като неделен следобед, тегнеше над кабинета и над двамата приятели. Почти безсмислено мълчание.

176 Каталонски цигулар, диригент и композитор (1895–1962). – Б. пр.

177 Поиспанчено от Juden raus – „Вън евреите“ (нем.). – Б. пр.

178 Прозвище на членовете на Въоръжената полиция, създадена от франкисткия режим след Гражданската война. – Б. пр.