Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Преписвам във всеки свободен момент. Бавно върви.
– Всичко ли разбираш?
– Мм. Много ми харесва.
– Защо казваш „мм“?
– Защото пишеш като лекар, при това ситно. Налага се да чета по няколко пъти всеки абзац, за да не сбъркам.
– Това е кофти. Съжалявам...
– Не, не, не... Правя го с удоволствие. Но не мога да пиша всеки ден, това е ясно.
– Създавам ти много работа, нали?
– Не. Дума да не става.
– Добър вечер, Адриа – каза една млада, непозната и усмихната жена, показвайки се на вратата.
– Здравей, добър вечер.
– Коя е? – учудено прошепна Бернат, когато жената изчезна.
– Тя, такова... Вече не ме оставят сам нито нощем, нито денем.
– Жалко.
– Ами така е. Тук заприлича на Рамблата.
– По-добре е да не оставаш сам, нали?
– Да. И добре че е Лола Чика, тя урежда всичко.
– Катерина.
– Какво?
– Не, нищо.
Помълчаха известно време. После Бернат го попита какво чете, той се огледа, пипна една книга, оставена на масата за четене, и направи неопределен жест, който Бернат не успя да изтълкува.
Стана и взе книгата.
– А, поезия!
– Моля?
Бернат размаха книгата.
– Четеш поезия.
– Винаги съм чел поезия.
– Аз пък не чета.
– Затова си на тоя хал.
Бернат се засмя, защото беше невъзможно да се сърди на болния Адриа. И повтори не мога да направя повече от това, не мога да преписвам по-бързо твоя ръкопис.
– Добре...
– Искаш ли да го дам на някой професионалист?
– Не! – Сега изражението, лицето и цветът на кожата му си възвърнаха живота. – В никакъв случай! Това може да го направи само приятел. Не искам... Знам ли... Много е лично и... Може би след като го препишеш, ще реша да не го издавам.
– Нали казваше, че ще го дадеш на Баусà?
– Като му дойде времето, ще говорим.
Настъпи мълчание. Някъде в дома „тя такова“ отваряше и затваряше чекмеджета. Може би беше в кухнята.
– Пласида, сетих се! Пласида се казва това момиче. – Доволен: – Виждаш ли? Каквото и да казват, все още имам добра памет.
– А! – каза Бернат, спомняйки си нещо. – Това, което си написал от другата страна на ръкописа с черно мастило, сещаш ли се? Също е много интересно.
Известно време Адриа се колебаеше.
– Какво е? – попита малко уплашен.
– Размишление върху злото. По-скоро изследване върху историята на злото, бих казал. Сложил си заглавие „Проблемът за злото“.
– А, не. Вече го бях забравил. Не, това е нещо много... не знам, без душа.
– Не. Смятам, че също трябва да го публикуваш. Ако искаш, ще ти препиша и него.
– Да не си посмял! Това е моят провал като мислител. – Мълча няколко предълги секунди. – Не съумях да изложа и половината от това, което имах в главата си.
Взе книгата с поезия. Отвори я и я затвори, чувстваше се неудобно. Отново я остави на масата и накрая каза затова писах от другата страна, за да го убия.
– Защо не го изхвърли?
– Никога не хвърлям нито лист.
Бавно и дълго мълчание, като неделен следобед, тегнеше над кабинета и над двамата приятели. Почти безсмислено мълчание.
176 Каталонски цигулар, диригент и композитор (1895–1962). – Б. пр.
177 Поиспанчено от Juden raus – „Вън евреите“ (нем.). – Б. пр.
178 Прозвище на членовете на Въоръжената полиция, създадена от франкисткия режим след Гражданската война. – Б. пр.
17
Да завърши образование и да напусне колежа, беше истинско облекчение. Бернат бе завършил предната година и се отдаваше телом и духом на цигулката, макар че се бе записал да следва литература без особена убеденост. Адриа влезе в университета, като си мислеше, че от сега нататък всичко ще бъде по-лесно. Но се натъкна на много пукнатини и бодливи храсталаци. Сблъска се и с посредствеността на студентите, които се плашеха от Вергилий и изпадаха в паника от Овидий. А и полицията във факултета. Революцията в аудиториите. По едно време се сприятелих с някой си Женсана, който много се интересуваше от литература и остана със зяпнала уста, когато на въпроса му с какво искам да се занимавам, отговорих с история на идеите и културата.
– Ей, Ардевол, никой не казва, че иска да стане историк на идеите.