Златният дявол

Рок стоеше на кърмата с гръб към мен. Беше бос, по бански и подгизнала тениска на «Куерво Голд», която едвам се виждаше от сипещата се отгоре му вода. Тръгнах към него, но застаналата зад мен Ева ме спря.

— Джак, какво правиш тук?

Гледах я, без да й отговарям, като че ли сам не знаех защо съм се довлякъл на палубата. Ева беше мокра до кости, отворената й бяла блуза беше придобила телесен цвят. Мокрите й коси бяха полепнали по страните и шията й, а капките, падащи по лицето й, я караха да премигва с дългите си ресници. Погледът й се наведе към гърдите и корема ми. Бях без риза и превръзките на странните ми рани се бяха отлепили от дъжда. Тънки струйки тъмна, мътна кръв се стичаха по корема към джинсите ми.

Огромните ръце на Рок ме хванаха за раменете. Налагаше му се да крещи, за да надвика грохота.

— Какво има? — попита. Мина пред мен и се взря в очите ми. — Добре ли си? — След това наведе очи към гърдите ми и притесненият му поглед стана още по-притеснен. — Заведи го долу, аз ще наглеждам тук — каза той на Ева.

Успях да задам нещо като въпрос. Без дори да ме чуе, Рок ми отговори.

— Кенди и Белочек — каза той. — Слязоха да търсят тялото на Боби. Изгубихме мехурчетата им, когато заваля. — Той погледна към водата, като примижаваше заради капките. — Трябва да се върнат всеки момент.

— Хайде, Джак — каза Ева и ме поведе надолу по стълбите.

Не бях забелязал колко е влажно в трапезарията, но сега, когато Ева пусна капака над стълбището, въздухът долу сякаш ни обгърна като ръце с латексови ръкавици. Непрекъснатото трополене на дъжда навън усилваше осезаемото усещане, че сме обградени отвсякъде. Спрях насред помещението и се опитах да се отпусна. Умът ми се въртеше в някаква собствена спирала и скоро се плъзна по сюжета на един ярък детски спомен: монотонният звук на овлажнителя в замъгления пашкул на долния кат на двуетажното ни легло; размазаният образ на разклатен термометър и тракането му, когато влиза под езика ми; баща ми бодро произнася «пневмония», устните му се разтягат в строга усмивка, но погледът му остава стоманен; и накрая ужасяващото среднощно отвличане, последвано от кошмари с дълги игли и болнично заточение.

— Джак…? — Ева докосна ръката ми и ме погледна изпитателно. — Защо не полегнеш тук? — Тя разчисти тапицираното канапе покрай стената, след това отиде до мивката и пусна водата. Направих както ми каза, легнах внимателно по гръб и без никакво усилие или трик от моя страна веднага потънах в сън. Откакто се бях събудил, под трептящата граница на разума ми непрекъснато ме очакваше огромна черна реалност. Сега по своя воля се гмурнах в нея и оставих съзнанието ми да полети като издишани мехурчета във водната бездна.