Вестителят на бурята

Раг трябваше да измисли нещо или да признае, че няма никаква представа как се прониква в къщи. А направеше ли го, край с Гилдията. Щеше да се върне на покрива на хана и отново да краде медни монети.

Усмихна му се и смигна, както той често правеше.

— Разбира се, че мога, сладур — каза тя подигравателно. Беше доволна и доста облекчена, когато блъфът ѝ мина и Крупс се усмихна.

— Добро момиче. Е, откъде ще влезеш — през вратата или през прозорец?

Тя отново погледна към къщата. Нямаше опит в отварянето на ключалки. Фендер се опита да ѝ покаже няколко пъти, но тя само изкриви едното лостче и счупи друго в ключалката. След това не ѝ позволяваше да припарва до инструментите му.

— По-лесно ще е през прозорец — каза тя, като се надяваше, че звучи компетентно.

— Добре. Това е добре. Знаем разположението и не би трябвало да има изненади през нощта. Просто се покатери на горния етаж, вмъкни се през някой прозорец, слез долу и ни отвори вратата. Лесна работа.

— А този Барнус Джуно със сигурност го няма, нали? — попита тя. Не искаше да влезе и да завари разгневен търговец да я чака със сатър.

— Той е в Копъргейт. Ще се върне след седмица. Вътре няма никого… освен кучето му, разбира се.

— Освен какво? — възкликна Раг, може би твърде високо.

Крупс се засмя.

— Лесно се хващаш, сладурано. Спокойно, няма нито куче, нито търговец. Само ти, ние и купчина монети, които ни чакат да ги заведем в новия им дом.

— И е сигурно, че Гилдията е наясно с това? — тя знаеше, че не бива да пита повече, но не се сдържа.

— Трябва да се научиш да се доверяваш — каза Крупс и положи ръка на рамото ѝ. — Да не сме луди да ограбим точно този тип без знанието на Гилдията? Бърни може да е тъп, а Стераджлио „безстрашен“, но аз не съм луд. Защо да си го причинявам?

Това звучеше логично. Никой не искаше да ядосва Гилдията, колкото и изгоден да беше ударът.

— Вие двамата разбрахте ли се вече? — попита Стераджлио, докато крачеше към тях по окосената морава.

— Да — отвърна Крупс. — Ще ни трябва кози крак за прозореца. Ти ще намериш, нали? — Раг нямаше представа какъв е този кози крак, но кимна.

— Е, значи всичко е ясно, да тръгваме — каза Стераджлио и пое към портата, без да чака да го последват.

Крупс и Раг забързаха след него. Сякаш самото място ги обвиняваше, уличаваше ги още преди да са започнали и трябваше скоро да се махнат оттук. Щом завиха зад един ъгъл, близо до портата, едва не налетяха на две натруфени дами.

Едната беше висока и слаба, със силно гримирано лице, но гримът не успяваше да скрие бръчките. Пудрата и помадата я караха да изглежда още по-стара и някак гротескна. Другата беше много по-ниска и почти толкова широка, колкото висока, а богатият ѝ бюст преливаше от деколтето на червената рокля.

Стераджлио отстъпи смръщен няколко крачки встрани, а Крупс излезе напред, преди жените да са реагирали.

— Моите извинения — каза той леко високомерно, но все пак очарователно. — В бързината едва не налетяхме на вас. Моля да ни извините.