Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Половин час. Даваше ѝ още половин час, после тръгваше надолу.
Насили се да изслуша стратегията на Белия трън и Гавриел за влизане и излизане от всеки лагер, да се включи в дебата по някакъв начин. Да обсъди с тях възможностите за влизане и излизане от самия Доранел - откъде можеха да се промъкнат в града, как можеха да изпълнят мисията си, без да привлекат вниманието на армията. Армия, която някога бяха командвали. Никой не спомена този факт, макар че Гавриел често надничаше към татуировките по ръцете си. Още колко ли погубени съдби щеше да прибави към тях до края на войната? Погубени не от вражески мечове, а от неговия собствен?!
Слънцето пъплеше към хоризонта. Лоркан започна да крачи нервно.
Елида се бавеше прекалено много.
Спътниците му също се бяха умълчали. И те гледаха надолу по хълма в очакване.
Ръцете на Лоркан затрепериха леко и той ги сви в юмруци. Пет минути. След пет минути тръгваше, без да го е грижа нито за Елин Галантиус, нито за плана им.
Елин беше обучена да търпи мъчения. Елида обаче... Пред очите му изникнаха белезите от оковите ѝ. Обезобразеният ѝ глезен. Вече беше понесла толкова страдания и страх. Не заслужаваше нито секунда повече...
Сухи клонки запращяха под нечии леки стъпки и Лоркан скочи от мястото си с ръка върху дръжката на меча.
Белия трън извади брадвата от колана си и в другата му ръка се появи нож, а Гавриел приготви меча си.
В следващия миг проехтя двутонно подсвирване и Лоркан така се олюля на краката си, че пак седна на камъка.
Гавриел подсвирна в отговор и Лоркан му беше благодарен. Не знаеше дали той самият има достатъчно въздух.
Елида се появи, задъхана от катеренето. Бузите ѝ руменееха от хладния нощен въздух.
- Какво се случи? - попита я Белия трън.
Лоркан огледа лицето ѝ, Стойката ѝ.
Невредима беше. Не я преследваха врагове.
Очите ѝ срещнаха неговите. Предпазливи и плахи.
- Запознах се с някого.
***
Елида си помисли, че ще умре, когато тъмнокосата красавица я намери в онази тъмна уличка.
Или че най-малкото ще я предадат на Майев.
В първия момент си обеща, че ще устои на неизбежното мъчение, че няма да издаде местонахождението на спътниците си, дори да счупеха всяка кост в тялото ѝ. Ала идеята за предстоящото...
Елфата вдигна фина ръка.
- Искам само да поприказваме. Насаме.
Тя махна към един метален навес в дъното на уличката, където можеха да се укрият от чужди погледи - на земята и от небето.
Елида я последва, плъзвайки ръка към ножа в джоба си. Елфата я водеше със спокойна крачка и никъде по тялото ѝ не се мяркаха оръжия.
Щом спряха под навеса обаче, тя отново вдигна ръка.
Между пръстите ѝ затанцуваха златисти пламъци.
Елида се отдръпна уплашено и огънят изчезна светкавично.
- Казвам се Есар - подхвана тихо елфата. - Мисля, че съм приятелка на твои приятели.
Елида си замълча.
- Каирн е чудовище - каза Есар, пристъпвайки към нея. - Стой настрана от него.
- Трябва да го намеря.
- Изигра достатъчно убедително ролята на негова онеправдана любовница. Струва ми се, че знаеш какъв е. С какво се занимава.
- Ако знаеш къде е, кажи ми - отвърна умолително Елида.
Есар я огледа от горе до долу. А сетне рече:
- До вчера беше в града. После замина за източния лагер. - Тя посочи с палец през рамо. - Сега е там.
- Откъде знаеш?
- Знам, защото не тормози посетителите на всички по-класни заведения в града, пилеейки парите, спечелени с кръвната клетва към Майев.
Елида примигна. Надявала се бе да попадне на негодувание срещу Майев, особено след битката в Ейлве, но не и на отявлено презрение...
Есар добави:
- Знам го и от сестра ми, командирката, с която говори преди малко. Тази сутрин го е видяла да се подсмихва под мустак в лагера.
- Защо да ти вярвам?
- Защото носиш ризата на Лоркан и пелерината на Роуан от рода на Белия трън. Ако ти не ми вярваш, кажи им с кого си разговаряла и те ще ми повярват.
Елида килна глава.
- С Лоркан имахме връзка известно време - обясни приглушено Есар.
Намираха се във война, бяха пропътували хиляди километри, за да открият кралицата си, а стомахът на Елида някак успя да се свие от думите ѝ. Любовницата на Лоркан. Тази изящна красавица със сладострастен глас беше любовница на Лоркан.
- Не бива да се бавя повече, за да не заподозрат нещо. Но кажи на приятелите си коя съм. Ако търсят Каирн, ще го намерят в източния лагер. Макар и да не знам точно къде. - Есар отстъпи назад. - Не разпитвай за него по други кръчми. Дори войниците не гледат с добро око на него. А сподвижниците му... Не е разумно да привличаш тяхното внимание.